- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
Печатани страници; музика; високи чаши, прегръщащи червено; слънца над високи върхове и бор, отгледан от семейството ми през всичките 50 и кусур години. Покой, неспокойствие, кураж, (не)търпение. Любов.
л
я
т
о.
днес мернах качен в Замундата филм с нея и малката сестра Олсън (която, вярвай ми, е просто гениална!).
свалих го, но не съм го проверила още, но ти го чекни!;
по темата: чувствам си:Д
не мога да си намеря работа и това ме съсипва.
//да си имам и образованието, и капацитета, и контактите:Д
Think of all the roads...
Think of all their crossings...
Taking steps is easy...
Standing still is hard...
Remember all their faces...
Remember all their voices...
Everything is different...
The second time around...
<3 гледаш ли Orange is the new black?
ОН:
Новини, новини и пак новини
Иначе съм горе-долу добре. Пак ми писа, ама к'во да го правя. Няма да му отговарям, дано събере 2 и 2, че ми писна да се обяснявам дълго и напоително на всеки как се чувствам. Ако не можеш да си направиш извод от държанието ми, какъв е смисълът да се разяснявам?
Залезите ще се давят в езерата,
ще се плува,
ще се мечтае,
ще се виждат милиони звезди,
ще се покоряват върхове,
ще се катерят орехи и покриви,
ще се строи,
ще те прекопава градина,
ще се берат домати,
ще се готви и снима,
ще се тича с кучетата,
ще се прави Любов,
ще се слуша джаз,
ще бъде лято за чудо и приказ.
Много се радвам, че изчезвам от София за месеци.
прекрасно, прекрасно, прекрасно, спокойно, спокойно. много ми е хубаво.
+само още един изпит.
Не мога да уча езици. Просто не мога. Мозъкът ми отказва да ги възприема.Ама айде, мина, всичко е ок.
А от Техническая университет били големи пичове.И все пак очаквах повече. Но има време... Като за първо посещение видях интересни неща. А баща ми е велик, честно!
Мисля, че се справи далеч по-добре от всички лектори или поне казваше разбираемо това което знае. А бе, впечатли си публиката, а аз така му се радвах!
И след мноооого обикаляне си намерих поне бански. Мразя да обикалям по магазините! А уж на всяко момиче й харесвало. И все пак, много си се радвам на покупката. Страхотен е! ^^ И изведнъж, като по чудо, ми дойде някаква муза да се понаправя за завършването. Рокля си имам, но установих, че имам точно никакви различни от кецове обувки. >.< Не ми се търси и това, бе. Мрън! И ми се върти в главата нещо за кок, ама ще видим.
избухвам си на музика и само леко overthink-вам, що не :д работата не се получи, но просто не мога да лъжа и навсякъде си казвам, че най-вероятно ще уча висше и няма как за постоянно по начина, по който те искат.. и с него не можах да се видя, да съм отишла аз до тях пфф ей ся. не стига, че пътя до даскало ми е 40 минути, ми после и с трамвай още 15 и докато му намеря блока още 10.. не съм кученце на повикване, 'баси, утре ще го накарам да си довлече гъза до мен примерно, ако не - няма да се виждаме и тва е.
Ахх много хубаво име има. ;3 Не съм сигурна за името ли си мисля или за него самия.Шегувам се, естествено.
Голям сладур е. ;3 Радвам се, че пое инициативата, аз скоро нямаше да го направя. А тази усмивка...;3 Днес вече ще му пиша! ;3 <3
Песен на деня: Lenny Kravitz-I belong to you ;3
Чалга и "Отчаяни съпруги" <3
^ очаквах транс и куиър ес фолк ;/ #дисапоинт
по темата; тази седмица календарът ми свети в зелено ;3 доволен съм от себе си. Пропилял съм точно 16 часа от почти 80 в ровене в нета и дота за 7 дни. Още 3 седмици така и ще се превърне, да се надяваме, в навик. Оказва се полезно да си записваш какво си свършил![]()
притеснено ми е леко и заспало ,
да си имам и приятелките,една на място да имаше
Утре. <3 За три години минахме през какво ли не, спасихме се един-друг няколко (хиляди) пъти, учихме се да се обичаме, да сме заедно, да сме щастливи всеки съм със себе си. Плаках, обичах го, гъделичках го, смях се, мразих, удрях, драх, виках му в ушите. И шепнах даже. Гърба му стана червена магистрала от ноктите ми. А рамото му - предполагам има повече сълзи, отколкото мога да си представя. Имам чувството, че съм целунала по няколко (хиляди) пъти всеки квадратен сантиметър от тялото му. И все още не го познавам напълно. След него мириша на любов, след него не би останало нищо от мен. Позволявам му да руши и създава настроенията ми, да рисува с пръсти по мен. Разтапям се в ръцете му, усещам как искам да му откъсна ръката и да го пребия с нея и същевременно да го хвана и да избягаме далеч, далеч от света. Толкова е... Странно да го обичам - сякаш досега никога не съм го правила, а тялото, ума и сърцето ми знаят как стават нещата. Аз... Станах наркоман и си чакам утрешната доза, защото инак бих се разпаднала на съставни части.
Това ли значи да обичаш? Ако някой знае, нека да ми каже, моля.
И все пак - честита ни трета годишнина.
Честно, не разбрах как успяхме да се скараме така?! Винаги сме спорили така, винаги съм била устата, какво й стана тоя път?? И как от спор за важността на религията и необходимостта да се съобразявам с нея (с което аз не спорех!) стигнахме до татуировката ми?
Честно, изумена съм. Не го разбирам, обаче със сигурност знам, че не искам да се караме и не искам да плаче, много мразя да плаче! Все едно съм на 5, никаква идея какво да направя и как да се извиня.
Оф бе.
А денят беше съвсем хубав!
Видях се с бивш съученик, добре си поговорихме. С него си писах цял следобед, спуках се да се усмихвам и да се смея. При моята мацка нещата се развиват страхотно, много е доволна, дано нещата се развият по най-добрия начин, много ще се радвам за нея.
Пуснали са нов сезон на Тру Блъд, с който ще започна утре сутрин, йес бе.
Последно редактирано от PinkPan7her : 06-25-2014 на 22:14
Блаб, какво си завършила?
Толкова много искам да ме приемат, че направо ще експлодирам.
Баси, не знаех, че съм способна да се развълнувам така за нещо все още.
Интересното е, че изведнъж в мен се зароди неистово желание да ставам журналистка, а не ми се учи журналистика, харесвам си книгоиздаването. Дъ фак.