ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[Fisherman]

просто кажи че ти се прави френска любов

тва обяснява сичко

[Fisherman]

лайнянда

[Lilanda]

лайнянда

Какво ти направих, душата?

[Jaune]

просто кажи че ти се прави френска любов

Ама моля ти се да се отнесеш сериозно към кандидатстудентските ми тревоги.

[XTREMEFREERIDE]

всяка сутрин се будя и всяка вечер заспивам с мисълта за заминаването ни.
нямам търпение да започнем да си изпълняваме плановете за лятото. ей така!
сигурна съм, че ще си изкарваме супер-добре всеки ден, ще си почиваме и в
същото време ще пътешестваме и приключенстваме! <3

[shmatarok]

Събудих се изключително рано - 9 часа за мен е постижение, когато не съм на работа.
Идват ми едни налудничави идеи в главата... ама като ми дават пари и си имам собствени финанси, с които да разполагам, така е - идват ми разни неща на акъла и сега нямам търпение да се занеса до работа и да сюрпризирам шефа. Ох, ще ме изгонят накрая.

[SpiritInBlack]

Чувствам се ..неприятно. Едно от нещата , които мразя най-много, е да загубвам самообладание, а точно това стана снощи. Колкото и внимателно да избирам, все не мога да попадна на правилното момиче. Дали съм бил сляп или съм избирал да бъда сляп, не знам и няма значение. За да забележа за първи път след толкова месеци тази прикрита вулгарност и душевна простата .. На глупав човек бих могъл да простя подобно нещо, но на образовано момиче като нея.. А момчетата са мерзавци. Всички до един. Да е имало периоди , в които сме излизали всеки ден от седмицата заедно да се учим, да съм смятал , че са пичове на място, явно аз самият съм бил глупак. Да останат да гледат сеир и да си тръгнат чак когато схванат , че колкото и да е сигурно , че ще има сценка, тя няма да стане докато са при нас....Не знам , наистина не знам.

[girlwithblueeyes]

Поне във водата можеше да не ни пращат днеска.Но пък още малко само месец и отиваме
Нямам търпение вече !!

[TheDevilInMe]

Мина и този изпит, как може изпитът да се проведе извън унито просто нямам думи, в какъв свят живеем просто... Утре ми е последния и официално идва краят на мъките ми, а сега си продължавам с ученето...

[Hayashi]

Плюнча се вече един час върху едни мотивационни въпроси, но почти ги привърших и да не казвам голяма дума, но съм почти сигурна къде ще работя следващата учебна година.

[Dagichka]

подадох си документите, бях с тия прекрасни идиоти и се лиготих после в градинката на уасг се сцепихме да се смеем докато ни учеше на арабски, ненене отдавна не съм ревала така от смях :д и все пак ми е тегаво за него..
и така се натъпках с тоя вегетариански бургер, че още не ми се вярва ох, доволно ми е

[Colouring]

Никаква храна на съм докосвала днес, затова ще тичам към кухнята да си направя нещо, преди да съм припаднала от глад. Вчера мина много добре, компанията беше супер. Не си промених мнението за него, даже го харесах още повече. Мда, доста приятен. Дано да се засиваме от време на време.

По-късно май ще се пият бири, но на мен ми е гадно, че няма да си видя моя човек днес. ;/ Късно се прибира и няма как. Ох! Обаче утрееееееее.. <3

[kalpazanka]

Сънлива съм.

[Niakoitam]

Днес малко по-малко работа в селото за разлика от предишните дни.И тъпата ни компютърна щайга се прецака преди няколко дни.И то се бъзика хардуерно понеже е много дърта.И интернета си бяхме блокирали за около 2 дни заради пренастройките по рутера ни.За капак на баща му му дойдоха още няколко компютри за поправка и не може да обърне кой знае какво внимание на нашият, а пък на другият му използва монитора за проби.От около 5 компютъра в момента в нас кой от кой е по зле.Ама нали се оправи интернета та сега съм седнал на лаптопа ни.Но пък и него го взехме с прецакана батерия и съм се омотал в кабели.Добре,че поне си имаме wi-fi прихващачка та съм икономисал един кабел.За капак и от двете ни USB мишки нито една не работи та като много работил с туй устройство вградена лаптопска мишка шаря като първокласник.А на брат ми лаптопа не ми се използва,защото хем е с парола,хем да не му прецакам нещо,хем е с тъпият Windows 8.Та така за проблемите с компютрите.
Иначе в сънищата напоследък съм го подхванал на някаква много философска вълна.Онзи ден убеждавах някаква млада мафиотка колко по-добре е да си принципен в някаква неутрална среда като полицейско управление например,защото осъзнавах,че в реални условия въобще няма да ми се даде възможност да споря с нея.Тя пък ме убеждаваше,че не е баш така и какво ли съм постигнал в живота с моята принципност.Аз я контрирах,че именно за да се чувства гот ина и за някакви си пари е загърбила всички тези неща.После я видях в някаква скъпа кола возена от някакъв мафиот и си говорихме,но усещах явното и желание да се промени.Едвам успявах да задържа задоволството си,че такава респектираща личност се е вслушала в думите ми на мен,човекът никой и само страхът от мафиота до нея ме спираше да кажа: Казах ли ти и да продължим дискусията.Не знам защо,но след този сън имах усещането че коремът ми е пълен с тежки камъни.Такава самота изпитвах,че най-малкото в близките една две седмици не бях изпитвал по-силна.И си ме държа яко около ден.
Вчера пък сънувах една съученичка(не,не онази дето се чудя защо сънувам отвреме навреме)Нещо я карах да ми се довери и да се отпусне убеждавайки я че аз не съм никак перфектен човек и всеки трябва да възприеме другият такъв какъвто е.Размятаха се насам натам някакви стари грамофони,някакви епроветки с разни вещества,газови котлончета и т.н.Всъщност като се абстрахираме от съня винаги ми е била някак интересна.Някак загадъчна,но не насила.Гледаш я някаква такава по към срамежлива бие,не знаеш да е имала някакви връзки някога,познаваш я като пълна отличничка.За момент може и да се поотпусне,но сякаш за момент и в същото време ако седиш на масата до нея я гледаш как успява да погълне алкохол,който се чудиш ако я последваш дали ще успееш да и стигнеш темпото в съзнание.Някакво средно положение.Малко ми прилича да мое величество.Мога да съм срамежлив да погледна някого,но да се държа като пълен развратник ако съм предразположен и разлигавен за това.Та както казах все ми се щяло да я опозная повече като личност,нещо за което така и не ми стигнаха около 5 години съвместно учене с нея само че условията така и не го позволяват.Както докато учехме така и сега се движим в съвсем различни пътища,които понякога за много кратко се пресичат.Е, всъщност знае ли пък човек.Ако евентуално ме вземат на тази работа,за която ходих на интервюто, а и тя кандидаства понеже не е доволна от нейната работа и ми сподели,че може и тя да се пробва там и я вземат може и да имам възможност да я опозная по-добре.Всъщност аз това го забравям, а сега съм се сетил,защото сбирката ни беше скоро,тя като веднъж на 3-4 години този път реши да дойде, а и беше на една нейна чанта разстояние от мен та отново усетих тая любопитна загадъчност.Е нищо чудно следващата ни засечка да е след още няколко години,защото тя даже и фейсбук няма.Имаше и даже бяхме приятели,но съвсем мистериозно си блокира профила и така и не го отключи повече

[tori]

Дадададададададададада. Да. <3 Много го обичам, много! Нищо, че щеше да ме набие, все пак го обичам.

[weheartiit]

усещам ,че скуката започва
ама дано не ,искам да си изкарам готино това лято и най-важното
да имам разнообразие ,да се запозная с нови хора и просто да ми е яко!
За утре се надявам да изскочат някакви планове ,повече хора да се
съберем,че хич не ми се стои вкъщи.

[Lilanda]

Велик, велик ден! Най-после репетиция. Хубавите моменти от лятото започнаха. <3 Обичам, обичам, обичам. И музиката, която правим заедно, и прекрасните моменти-разходки, смях, прегръдки..грижа. А лятното слънце, плажът и морето са като подправки на това прекрасно ястие. ;3 Много е мил. Чак ми липсва в момента. ;/ Нищо де, неделя е близо. ;3

едит: Песен на деня: Denyo & Sensei-Okay ;3

[Jaune]

Супер ми е напрегнато, отчаях се вече крайно.

[granger]

y u such a bitch?

[Ivaaaaa]

чувствам се толкова спокойно и уютно в нищоправенето си. отпочинала, свежа, зряла, хах. усещам промяна. и тоталното асоциалстване. родена съм за аутайдер ;д. и това е прекрасно. същата съм и и все още търся отговори на същите онези въпроси, които доскоро не ме оставяха да спя. буквално. но нещата са сякаш по-улегнали, по-хармонични. претръпнала съм.
никога не ми се е отразявало добре (май) да чета този човек. започва едно отрицание, себеотрицание, нравствен максимализъм... започвам да обмислям всичко, самоанализирам се, самонаблюдавам се и единственото, което постигам е да се осъждам, да намирам недостатъците си...осъзнавам колко не съм добра и достойна. казвам си колко ПО има от мен, колко лоши неща се случват, а аз съм в своята черупчица с розовките очилца иии... докъде стига егоизмът ми? от какво съм готова да се откажа в името на нещо? несправедливостта, страданието...хах, асоциациите, които правя с тези думи са свързани с животните. не изпитвам състрадание към хората. даже никакво. ето още една лоша черта...:/
мамка му! все тая. скоро ще се видим. не съм зървала прекрасните му очи от...дори не искам да знам колко време. не идеализирам образа му. възможно най-обективна съм. просто той е неземно, незаконно съвършен. няма да го намразя дори да бъде само...*тийт*. само така ще изглежда. всичко с него се пречупва през особена призма. всичко с него е толкова над. надявам се да не се вкарам пак в онези състояния. не знам защо имам чувството, че нещата няма да се получат. ох, стига съм се филмирала! дори не сме се видели, а през главата ми минават сякви сценарии. ще се отдам на момента. ще се отдам на очарованието му. ще му се отдам. нищо, че на следващия ден може и да не го видя...
изпитвах такова удивление от присъствието на това красиво човече. беше ми толкова трудно да повярвам, че подобно прекрасно същество, подобна различност, се намира точно пред мен. така и не можах да се науча да не забравям да дишам, да се държа адекватно, да не оставам със зейнала уста. каква аура! аз, аз, която не се впечатлявам.

[xoxi]

Страхотен ден !!!! Просто перфектен !!!!
Те се държаха прекрасно днес, тя се отнесе като човек, изкарахме си тия няколко часа без караници и дразнене. Той се представи подобаващо, а пък и се срещнах най-накрая с човек, който от няколко години искам да видя на живо.
Само един пичага за малко да ми свали розовите очила, но не му се получи. Даже всичко се обърна в моя полза.
Кеф ми е! Много, много ми е кеф!

пп: Много добре не е на добре, знам го това.... обаче точно сега въобще не ми пука.
Лепнала съм си най-голямата възможна усмивка и просто не мога да я скрия...

[AliceSw]

ще полудея...как може да е бременна, 6 години живяхме заедно, от година и 2-3 месеца го познава, беше "една авантюра"...накрая заряза 5-6 годишна връзка заради него, верно са щастливи, ама сега и бебе...как така?!?...преди ми беше окей, ама сега как ще поемаме тая отговорност...заради мен се запознаха, той се зарече, че ще ги събере, и какво излезе...той и безумните му идеи, искам да го убия...как ще събираме двама от най-близките си приятели...откъде накъде ще се бъркаме в живота на хората...а с него няма да се виждам засега, не мога да му кажа, защото бащата иска да е той, което е нормално, обаче ще разбере, че нещо се опитвам да крия...блях...ебати хаоса...дано не тръгнат да се женят, че кума не ми се става хич...

[sometimes_]

Пак апатия. Пф! Вчерашният разговор ме накара да се замисля доста... И двамата стигнахме до извод, че доста неща са се променили... Не знам кога станахме толкова скучни, но не ми харесва. Преди не беше така, забавлявахме се, независимо дали правехме нещо заедно или поотделно. А сега... Дали това значи, че вече сме заедно по навик? Въпреки че страстта още си я има, просто си личи, че НЕЩО липсва. Не знам чия е вината, може би е и на двамата, задето сме допуснали да се стигне до тук. Предполагам, че всичко ще се подреди, де. А и на фона на другите проблеми, това не е от особено значение. Сега искам само всичко да е наред, за да се успокоим всички... Още няколко дни и всичко ще е наред, сигурна съм.

[girlwithblueeyes]

Защо просто не си отиде.Нали ми обеща че няма да се занимава с мен.Нали ми обеща че няма да мисли за мен
Казах му хиляди пъти че съм обвързана че няма право да е влюбен в мен.Искам да минат тези 2 дена и да си отиде на хиляди километри от мен.Искам да го няма не разбира че нищо не изпитвам към него .

[Niakoitam]

Защо просто не си отиде.Нали ми обеща че няма да се занимава с мен.Нали ми обеща че няма да мисли за мен
Казах му хиляди пъти че съм обвързана че няма право да е влюбен в мен.Искам да минат тези 2 дена и да си отиде на хиляди километри от мен.Искам да го няма не разбира че нищо не изпитвам към него .

Всъщност единственото,което би могло да го спре е принципността и самоконтрола заради това,че си обвързана и да се насочи поне временно или за постоянно към други.За чувства с няма право не може да се говори тъй като чувствата и разумът са две абсолютно различни неща.
На мен пък написаното ми бие по-скоро на голяма обърканост и от твоя страна.Струва ми се че е от тези хора,на които да дадеш шанс те спира единствено това,че си обвързана,което хич не е малко всъщност


Иначе по темата.
Ще ми се да можеше да съм от тези хора,които си заговарят извършват разни действия или пък заговарят разни напълно непознати без изобщо да им пука.Тип един чичка с някакво момче преди няколко дни както ме попита на спирката в селото ни на връщане в колко часът идва рейса и бла бла бала започна един непринуден диалог и пускане на шеги все едно сме първи приятели и се познаваме от 10 години...минимум.Или пък не чак толкова отдавна както една сервитьорка си обслужваше така започваше задушевни теми с непознатите без дори да им знае имената.Иска ми се да я имах и аз тази способност,да не са ми нужни общи приятели с някого и хей така да може да си започвам разговор с някои,който съм видял преди няколко минути например.Но не мога.Първо че някак често не ми идва отвътре,второ,че незнам избщо каква тема да подхвана и трето,че само при мисълта да го направя започвам да се чувствам предварително като някаква лепка,която само ще досажда.Дали поради ниско самочувствие или друга причина често ми е трудно да започна дори просто ззкачка с някои,който не ме е предизвикал.А така ми се иска да не ми пука от нищо и никой и да си се запознавам и с напълно нови хора и да си правя всичко,което ми е на сърцето и душата.
Е,понякога в редки случай това подтискане ме е спасявало и от проблеми де.И сега ми е пред очите как на една сбирка преди 3-4 години докато си танцувах една симпатична девойка нещо току се усмихваше и даже си ме и подхвана на танц.Хубавото е че в тоя момент не и показах какво и мисля и не бях импулсивен,защото се оказа,че всъщност била имала гадже и той бил на ръка разстояние от мен,че даже на една снимка ги бях прегърнал и двамата от двете ми страни..Е тогава можеше да стане наистина лошо както и те бяха една немалка компанийка