- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
Днес беше много готин, слънчев и лъчезарен ден ^^. Изпитът ми мина повече от добре (написах си всичко и да не казвам много голяма дума, но очаквам наистина висока оценка). Сега ми остана само още един, но този път вече ще си е доста по-трудничко и ще видя зор. Дано да мине всичко благополучно и да не ходя по поправки, че не ми се мисли просто. Тези дни очаквам да ми звъннат и за стажа и там вече наистина ще има за какво да се притеснявам. За жалост обаче с онова момиче нищо не стана (или поне за сега). Доста ми беше врътнала главата и се радвам, че от 1 седмица почти не я мисля. Все пак каквото такова, винаги ще си ми остане слабост, защото тя е първото момиче което ме "плени" по такъв начин. Кой знае може би е било за добро и да не е била наистина подходяща за мен. Все пак казвал съм го и преди, ще го кажа и отново. Вярвам, че един слънчев ден най-накрая ще срещна сродната душичка.
Последно редактирано от Shines : 03-20-2014 на 17:33
Чувствам се неудовлетворена от живота си.
Обаче в същото време осъзнавам, че не правя нищо, за да го променя.
Вместо да тренирам, за да постигна това, което искам като външност и като възможности, като способности, постоянно си намирам оправдания, а какво може да оправдае мързела?
Вместо да потърся нови хора, с които да излизам, вместо дори да се опитам да подобря отношенията си със сегашните ми приятели и познати, предпочитам да стоя вкъщи, затворена между тези до болка познати четири стени и да мрънкам; да отблъсквам по всеки възможен начин онези, които се опитват да комуникират с мен; да се затварям в себе си и да позволявам на негативизма да победи.
Мисля, че отношението и мнението на околните към и за един човек зависят много от начина, по който той приема себе си. И също така мисля, че когато аз не харесвам това, което съм, когато мисля за себе си по определен неприятен начин, това се отразява върху околните. Та, ако аз успея да убедя себе си, че имам положителни качества, че изглеждам прилично и прочие, и прочие, това ще повлияе добре върху всичко, което правя и което искам.
А защо ли не го правя?
Като цяло има доста неща, които харесвам в живота си: имам двама живи родители, малко дразнеща сестра-кифла, малко глупаво, но изключително сладко куче, виждам, чувам, материално съм добре, имам книжка, имам кола, приета съм в мечтания университет, никой не ме мрази, мога да пиша доста добре, имам хубава и дълга коса... засега се сещам това.
Искам: приятели, на които да мога да разчитам, с които да излизам по-често; да излизам повече - кафе, кино, дискотека, бар, парк, разходка, все едно; да подобря физическото си състояние и да стегна коремните мускули :Д; неангажиращи закачки; хора, с които да се лигавя; да си взема IELTS-а и матурите с прилични оценки; искам да се почувствам в-а-ж-н-а за някого.
И искам да се почувствам щастлива и удовлетворена от всичко, за бога.
Edit: егати романа написах, трябва да почна да си водя истински дневник :Д :Д :Д
Последно редактирано от JustaLittleKid : 03-20-2014 на 18:49
Аз уж си водя, пък съм го зарязала в момента и пиша тук.Бтв, имам някои доста общи желания с твоите. Поне относно тренировките горе-долу си преодолях мързела.
Он: Да, сервирайте ми всички състезания и простотии в рамките на два месеца... Събота съм, но там не ми е толкова важно. Другата седмица обаче ми идва втори кръг на НОИ и започвам да се притеснявам. Да, имам известен напредък, но все още не съм сигурна в себе си. Де да можех да се върна назад и да си кажа да не зарязвам информатиката така, макар и да не ми беше на преден план тогава. Еми, нямам друг начин, ще наваксам и това е.
Много се ядосвам на класа си обаче. Имам си състезателен дух в излишък, когато се състезавам отборно, особено ако се иска и стратегия. Защо другите не го проявяват? Ще трябва да научат 4 страници, няма да умрат от това. А и самото знание е само половината от състезанието. Как това, че трябва да объркаме другите отбори с въпросите си, това, че те са се надъхали и тн не ги пали поне малко. Ще се мотивират след 1-2 кръга, но дано не е късно тогава.
мина и тая седмица..почти.
искааааааам разнообразиееееееееее.
ще го намеря.
Апатично ми е.
People move on orbits that are so distant from each other.............................. ама толкова е вярно. Ама сега точно ми е все тая..
Нямам търпение.
За пръв път виждам светлина в този тунел.
Прекрасно чувство. Адски ми е позитивна тази вечер.
Едвам гледам да станеш в 5 и да те правят на парцал е идеално е .
Много неща зависят от днешният ден може би цялото ми бъдеще. Дано избора ми е правилен ... Страх ме е че ще сгреша и посе ще съжалявам това което ми предстои е страхотна възможност но пък така съм свикнала със сегашният си живот . И той заминава следващата седмица и ще ми липсва старшно много 6 месеца няма да го видя и чак сега осъзнавам какво е той за мен .
Абе очаквах да умрат и двете по някакъв начин,но точно така.Евала на малките,страхотна игра в тоя труден епизод /и не само/.най-жално ми стана за Мика,макар че нейната бях сигурна че ще стане точно в тоя епизод.Лизи от своя страна си показа истинското лице и...абе много тежко се чувствам като се сетя за епизода.Дарил вече започва много да ме дразни,а Бет не е спирала да ме дразни.Сега ако ги направят и двойка ще се гръмна.да не говорим колко тъп епизод беше този с маги и другите двама безименни хора.тая негърката кога успя да оздравее?Още два епизода до финала и усещам че ще става още по-напечено.
Добре съм.работа бол-пари никакви.
Чудесно, вкъщи съм си, Времето е хубаво. Нещата се оказаха по-добре отколкото очаквах!
Ще се насладя максимално на престоя си![]()
maDamn
Мисля, че предстои един прекрасен уикенд, но нека не избързвам с вълненията.. току-виж нещо изскочило и сгромолясало плановете ми. Единственото неприятно нещо е, че отново ме удари финансовата криза. Преживява се, имам опит вече.![]()
You are broken, I can fix you...
Now that I've found the whore in you why can't I tell you no.
Time will show the last word is for me.
If you fail to see the problem we have - one room full of walls.
Jar of love isn't dry until the last drop falls...
изчерпана съм доста емоционално, странното е, че май цялостно съм добре, слънчево е, изкарах хубава нормална сутрин за първи път не знам от колко време, всичко ще е наред, макар да съм убедена, че нещо нехубаво ще се случи до вечерта...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Забелязах,че малко неусетно е преминала около една седмица откакто не съм влизал във форума.Разчетох се и какво да видя.Дали ще коментирам или не като на хората им е скучно пак съм им в устата.Но както са казали:"По-добре на хората в устата отколкото на хората в краката." И не Пантерке няма да падна от стола.Не мога да кажа,че съм чак толкова изненадан.Все пак си зодия Близнаци и колкото и да сме спорили и колкото и понякога да сме си намирали кусури като цяло с времето съм забелязал,че с твоята зодия имам някакви допирни точки.Съдбата от около 6-7 години най-често с представители на именно на тази зодия ме поставя в по-близки отношения пък макар и в доста хороскопи да пише,че Близнаците и Ракът не се кльопали особено.
Иначе какво ми е. Като цяло май апатично.Все повече започвам да си мисля,че наистина съм от хората,които изобщо не са родени за любов, а просто да си живуркат там в пространството и да живеят разни чужди животи.
И според един индикатор наречен колан нещо съм започнал бая да си понапълнявам.Преди няколко години костюмът ми от бала не ми ставаше на половината, а последните година две от падащи дънки на първата дупка специално пробита за мен вече съм стигнал до 4тата та съм се наканил ако подмина 5тата,която е последна на този колан да мисля какви мерки да взема.
Макар че пък от друга страна и лоена топка да стана големото пък важно.Едвали на някой ще му е зор освен нещо подхвърлено.По-скоро на мен ще си им е по некомфортно най-вече заради свиването,защото не съм и чак толкова висок.
А иначе друго какво?:
Сигнал - Да те жадувам
http://vbox7.com/play:646608ce3b
Последно редактирано от Niakoitam : 03-21-2014 на 11:48
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Тоя човек направо изчезна... от месец не е влизал във Фейсбук, поне не съм го засичала, а така искам да знам какво се случва, как е, какво му предстои. А няма как да разбера, освен ако не ми отговори... позволих си да му пиша, но ето, вече три дни, а няма отговор. Дано да е добре. Дано да се оправи. Дано, дано.
And that’s how it goes, kids. The friends, neighbors, drinking buddies, and partners in crime you love so much when you’re young, as the years go by, you just lose touch. … You will be shocked kids, when you discover how easy it is in life to part ways with people forever. That’s why then you find someone you want to keep around, you do something about it.” мхмммм
Мислех си как съм пораснала така неусетно.Не ми се иска да се върна назад и да променя нещо,защото ми се струва че за времето направих това,което и трябвало да правя.Сега ми се иска да развивам в правилната насока.но знае ли се коя е тя.Все ми се карат че гледам назад,но обожавам да си спомням колко тежко и невъзможно ми се е струвало всичко по едно време и как сега съм щастлива и съм на правилното място с правилните хора.Тъжно е че нямам приятели.Имам си само него и въпреки че ми е приятел и годеник, и съотборник, и съквартирант и всичко това накуп,той не може да я замести.Никой не може да я замести.но дори и тя да се върне пак в живота ми няма да може да се самозамести.защото за нея няма място в живота ми.А преди беше целия ми живот.
затова обожавам How I met your mother и затова в тежки моменти сериала ми е помагал.Преминах през много,което ме научи и на много.Усещам разлика.Вече мога да се опълча на хората,които ме мачкат и да им кажа истината в очите.Страх ме е и вътрешно умирам,но съм застанала гордо пред тях и изглеждам сигурна и непоколебима.сега усещам че цапнатата ми уста и увереността ми дразнят една личност,която ме предпочита тиха и смачкана и ме е страх от нещата,на които е способна.Преди време една такава личност направи живота ми невъзможен и още не съм го превъзмогнала.Но и това ще мине.напускам тая смотана работа и няма повече и да споменавам името на фирмата или хората тук.
Искам екшън довечера!Което означава автоматично, че т'ва няма да се случи. Ама аз ще си изправя косата и ше си бъда красива за да си седя вкъщи да си прасея.
Искам на разходка с него. Липсва ми.
Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи-музика, лъчи. Не искат и не обещават те...
Мисля, че е крайно време да спра да се интересувам от хора, които не смятат за нужно да ми отговарят на съобщенията. Не знам дали се дразня повече на себе си или на тях.
Днес имам огромен късмет, на ужасен изпит се паднаха точно онези 2 въпроса, които знаех идеално и се молех да се паднат. И после си намерих някакви испански печени чушки, с които си направих превъзходни чушки бюрек. Сега ми е готино и ще си помързелувам заслужено вкъщи с чаша чай и маратон на CSI NY.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Последните две седмици бяха die Hölle.
Толкова неща ми се събраха на главата, че едва функционирам вече.
Поне изпитите минаха.
Остана само да разкарам съквартирантката. Проблемът е, че на нейно място ще ми докарат някакъв мъж. Дано с него се разбираме поне. Пффф, значи...
Иначе се чувствам така - http://www.youtube.com/watch?v=Khd3tIuqhIo
едит: колебая се дали да не обиколя малко из страната. Ама преди две седмици бях в Карлсруе, сега пак да се разкарвам в тая посока малко не си заслужава. Пък и в Манхайм съм била вече и ако не е заради един приятел, няма да повторя. Не знам и аз какво искам.
Последно редактирано от x7aZzy : 03-21-2014 на 18:02
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Току-що си направих профил. Сигурно ще бъде супер!