- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
чувствам се толкова спокойно и уютно в нищоправенето си. отпочинала, свежа, зряла, хах. усещам промяна. и тоталното асоциалстване. родена съм за аутайдер ;д. и това е прекрасно. същата съм и и все още търся отговори на същите онези въпроси, които доскоро не ме оставяха да спя. буквално. но нещата са сякаш по-улегнали, по-хармонични. претръпнала съм.
никога не ми се е отразявало добре (май) да чета този човек. започва едно отрицание, себеотрицание, нравствен максимализъм... започвам да обмислям всичко, самоанализирам се, самонаблюдавам се и единственото, което постигам е да се осъждам, да намирам недостатъците си...осъзнавам колко не съм добра и достойна. казвам си колко ПО има от мен, колко лоши неща се случват, а аз съм в своята черупчица с розовките очилца иии... докъде стига егоизмът ми? от какво съм готова да се откажа в името на нещо? несправедливостта, страданието...хах, асоциациите, които правя с тези думи са свързани с животните. не изпитвам състрадание към хората. даже никакво. ето още една лоша черта...:/
мамка му! все тая. скоро ще се видим. не съм зървала прекрасните му очи от...дори не искам да знам колко време. не идеализирам образа му. възможно най-обективна съм. просто той е неземно, незаконно съвършен. няма да го намразя дори да бъде само...*тийт*. само така ще изглежда. всичко с него се пречупва през особена призма. всичко с него е толкова над. надявам се да не се вкарам пак в онези състояния. не знам защо имам чувството, че нещата няма да се получат. ох, стига съм се филмирала! дори не сме се видели, а през главата ми минават сякви сценарии. ще се отдам на момента. ще се отдам на очарованието му. ще му се отдам. нищо, че на следващия ден може и да не го видя...
изпитвах такова удивление от присъствието на това красиво човече. беше ми толкова трудно да повярвам, че подобно прекрасно същество, подобна различност, се намира точно пред мен. така и не можах да се науча да не забравям да дишам, да се държа адекватно, да не оставам със зейнала уста. каква аура! аз, аз, която не се впечатлявам.
Последно редактирано от Ivaaaaa : 06-26-2014 на 20:05
Страхотен ден !!!! Просто перфектен !!!!
Те се държаха прекрасно днес, тя се отнесе като човек, изкарахме си тия няколко часа без караници и дразнене. Той се представи подобаващо, а пък и се срещнах най-накрая с човек, който от няколко години искам да видя на живо.
Само един пичага за малко да ми свали розовите очила, но не му се получи. Даже всичко се обърна в моя полза.
Кеф ми е! Много, много ми е кеф!
пп: Много добре не е на добре, знам го това.... обаче точно сега въобще не ми пука.![]()
Лепнала съм си най-голямата възможна усмивка и просто не мога да я скрия...
![]()
ще полудея...как може да е бременна, 6 години живяхме заедно, от година и 2-3 месеца го познава, беше "една авантюра"...накрая заряза 5-6 годишна връзка заради него, верно са щастливи, ама сега и бебе...как така?!?...преди ми беше окей, ама сега как ще поемаме тая отговорност...заради мен се запознаха, той се зарече, че ще ги събере, и какво излезе...той и безумните му идеи, искам да го убия...как ще събираме двама от най-близките си приятели...откъде накъде ще се бъркаме в живота на хората...а с него няма да се виждам засега, не мога да му кажа, защото бащата иска да е той, което е нормално, обаче ще разбере, че нещо се опитвам да крия...блях...ебати хаоса...дано не тръгнат да се женят, че кума не ми се става хич...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Пак апатия. Пф! Вчерашният разговор ме накара да се замисля доста... И двамата стигнахме до извод, че доста неща са се променили... Не знам кога станахме толкова скучни, но не ми харесва. Преди не беше така, забавлявахме се, независимо дали правехме нещо заедно или поотделно. А сега... Дали това значи, че вече сме заедно по навик? Въпреки че страстта още си я има, просто си личи, че НЕЩО липсва. Не знам чия е вината, може би е и на двамата, задето сме допуснали да се стигне до тук. Предполагам, че всичко ще се подреди, де. А и на фона на другите проблеми, това не е от особено значение. Сега искам само всичко да е наред, за да се успокоим всички... Още няколко дни и всичко ще е наред, сигурна съм.![]()
I`m trying to make your dreams come true...
Защо просто не си отиде.Нали ми обеща че няма да се занимава с мен.Нали ми обеща че няма да мисли за мен
Казах му хиляди пъти че съм обвързана че няма право да е влюбен в мен.Искам да минат тези 2 дена и да си отиде на хиляди километри от мен.Искам да го няма не разбира че нищо не изпитвам към него .
След 4 дни пътувам за Златни! Толкова ми е доволно, че не знам какво трябва да се случи, че да ми развали прекрасното настроение!
Ох, трябва да си купя един куп неща и дано да си намеря хубав бански, дано, дано, данооо!
#FirstWoldsProblems![]()
Събудих се в 7...да ме пита човек що.
Частното право придобива някакъв смисъл и се радвам,защото бях започнала да си мисля,че съм тотален идиот.
Егасиму и оценки и изпитващи.
Ох, искам един уикенд само с него, ама пак ще трябва да чета, поне ще сме си двамата.
Къх.
maDamn
Утре е денят, а днес ще си събирам партакешите. На моменти усещам някаква носталгия, но като се замисля, само майка ми ще ми липсва, другите хора не го заслужават, аххх, предстоят толкова нови изпитания, нови мигове, абе въобще няма да ми е скучно. ;д Мхм, мдаааа.
Пак ги мисля едни глупости - "Ама дали се е усмихнал снощи като говорихме по телефона"И дали изобщо е направил връзката, че вдигам телефона с абсолютно неговата реплика вече? :Д
Оххх! Много ми е изнервено! Искам да го видя черно на бяло написано и да се успокоя :/
Вече просто не знам какво и става. Имам чувството, че всичко това го прави, за да ме ядоса, както това дето ме набута да работя точно с тази, така и малоумният ни разговор, последван със скандал след това. Но 2-3 седмици почивка и време за размисъл на това какво искам и от какво имам нужда, ме устройват прекрасно, поне за сега.
НА 15ТИ ПЪТУВА НАСАМ! Аз... Пак ме разрева от кеф моето момче. :333 Мечето ми то. :33333333 Обещала съм му мазало някоя вечер и да го смажа от гушкане. Ще му намачкам ребрата чак, не знам. Ще пия, ще скачам върху него и ще го обичам.
Сърдечно ти благодаря, "приятелко", успя да направиш от мухата слон и да заплетеш интригата.
Иначе ми е супер, ваканция съм, най-накрая ще отделя време за себе си. ^___^
When I let go by a day without talking to you, that day's just no good... (
Първата работа, за която подавам молба и да се окаже такава, LOL.
Не сериозно, просто щях да умра като прочетох за какво точно става на въпрос.
Приятна е иначе, ще я приема. И заплащането е добро.
*сън*
Малко се изложих на интервюто днес. Само като се сетя какво отговорих на един от въпросите и направо ми прилошава от срам. Ужас.Искаше ми се подът под мен да се отвори и да ме погълне.... и да не се връщам повече, особено пък пред очите на шефката. Ужас. Ужас. Ужас.
Като изключим това, мисля, че ме хареса. Дано съм успяла да й покажа колко много искам това място. Работата е добра, парите са добри, близичко ми е. Екстра ще е.
Много добре.......... отпускааааааааааааа, 10 дена без да мисля за работа, фактури, преводи и други такиваи без руснаци............баси ще се размажа
![]()
леле как може да ми усмихне деня напълно непознато човече, после ми говорете, че хипитата не били яки хорааах как ми намигна усмихнато, идеше ми да скоча от тролея и да се върна при него и да се забутаме на полянка да си говорим ей така, рандом :Д
иначе добре ми е, залагам всичко като кандидатствам само в един университет, ама.. ще ме приемат пък, позитивизъм ми трябва, позитивизъм!
Напоследък я ям по веднъж на ден, я не. Ей сега само дето карах майка да ми направи ядене. И една трета не успях да изям. Абе, супер си ми е, обаче тя ми писка на главата, хах.
Иначе си го видях най-накрая. Толкова е хубаво да прегърнеш някого силно, след като сте били разделени за ивестен период от време. И прегръдката му да ти е толкова позната, топла, приканваща, успокояваща. Аааах! Мога да си го целувам с часове. Нямам търпение довечера пак да се видим.
Като става въпрос за довечера обаче не искам да сме с тях. В смисъл, няма как де, обаче поне да не е през цялото време, че имам чувството, че е е тъпо.
А, дано да не завали също.