Всъщност единственото,което би могло да го спре е принципността и самоконтрола заради това,че си обвързана и да се насочи поне временно или за постоянно към други.За чувства с няма право не може да се говори тъй като чувствата и разумът са две абсолютно различни неща.Първоначално написано от girlwithblueeyes
На мен пък написаното ми бие по-скоро на голяма обърканост и от твоя страна.Струва ми се че е от тези хора,на които да дадеш шанс те спира единствено това,че си обвързана,което хич не е малко всъщност
Иначе по темата.
Ще ми се да можеше да съм от тези хора,които си заговарят извършват разни действия или пък заговарят разни напълно непознати без изобщо да им пука.Тип един чичка с някакво момче преди няколко дни както ме попита на спирката в селото ни на връщане в колко часът идва рейса и бла бла бала започна един непринуден диалог и пускане на шеги все едно сме първи приятели и се познаваме от 10 години...минимум.Или пък не чак толкова отдавна както една сервитьорка си обслужваше така започваше задушевни теми с непознатите без дори да им знае имената.Иска ми се да я имах и аз тази способност,да не са ми нужни общи приятели с някого и хей така да може да си започвам разговор с някои,който съм видял преди няколко минути например.Но не мога.Първо че някак често не ми идва отвътре,второ,че незнам избщо каква тема да подхвана и трето,че само при мисълта да го направя започвам да се чувствам предварително като някаква лепка,която само ще досажда.Дали поради ниско самочувствие или друга причина често ми е трудно да започна дори просто ззкачка с някои,който не ме е предизвикал.А така ми се иска да не ми пука от нищо и никой и да си се запознавам и с напълно нови хора и да си правя всичко,което ми е на сърцето и душата.
Е,понякога в редки случай това подтискане ме е спасявало и от проблеми де.И сега ми е пред очите как на една сбирка преди 3-4 години докато си танцувах една симпатична девойка нещо току се усмихваше и даже си ме и подхвана на танц.Хубавото е че в тоя момент не и показах какво и мисля и не бях импулсивен,защото се оказа,че всъщност била имала гадже и той бил на ръка разстояние от мен,че даже на една снимка ги бях прегърнал и двамата от двете ми страни..Е тогава можеше да стане наистина лошо както и те бяха една немалка компанийка
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Това.
Иначе, усещам как ще се гръмна вече, заради собствената си простотия. Първо, за к'во отидох на училище, и аз не знам, само дето се прецаках супер мазно, ама си тръгнах, де.
Как може винаги, когато изглеждам като лайно, с извинение, да срещам познати. Като изглеждам окей, никой, но изглеждам ли гадно, все някой познат. Няма такъв изрод като мен просто, ааа, толкова awkward бива ли да съм, бе.
И ме е налегнал един песимизъм, направо ми е разрушена мотивацията за цялото лято. Баси и работата просто. Да взема да се стягам, че ми писна вече.
Мина и този изпит, как може изпитът да се проведе извън унито просто нямам думи, в какъв свят живеем просто... Утре ми е последния и официално идва краят на мъките ми, а сега си продължавам с ученето...
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Вкъщиииииииииииииии...
Ще я видяяяя..
Надявам се и него <3
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
"Най-сигурният начин да изгубиш е като не рискуваш всичко". Звучи необичайно *ще пропусна допълненията, въпреки че липсата им може да изглежда като дупка*, обаче в случая (пък и по принцип) качественият риск е за предпочитане пред удобното, но повърхностно/несмело действие. Всеки риск, който предполага да си следваш истинските желания, заслужава шанс. Ако нещо се обърка, за предпочитане е да пропуснеш година /дано все пак не стане така - явно никак не го искаш/, ама после да запишеш специалност, която реално ти пасва.
На мен ми е добре. Някои неща не са ми напълно ясни, ама... знам ли, може би ще им направя дисекция ;d.
Последно редактирано от paradosou : 06-27-2014 на 16:45
Притеснена съм, утре отивам да се срещна с бъдещия ми шеф (надявам се). Честно казано малко ме е страх, тъй като е първа работа, а и когато ми се обади беше ами хм....не в добро настроение.
Видях се с много приятели, от преди 6-10 години, и ми е толкова позитивно. Усмихваха ми се някакви младежи, шофьорския върви прекрасно, в петък съм на изпит пред ДАИ, в автобуса пуснах да седнат няколко баби, усмихваха н(м)и се. Бр, ето такива малки неща ме радват.
ВЪХ, кога си дойде, кога изкара часовете, в петък си на кормуване, така ли? Браво!Видях се с много приятели, от преди 6-10 години, и ми е толкова позитивно. Усмихваха ми се някакви младежи, шофьорския върви прекрасно, в петък съм на изпит пред ДАИ, в автобуса пуснах да седнат няколко баби, усмихваха н(м)и се. Бр, ето такива малки неща ме радват.
Аз вървя метър над земята! Най-милото съобщение, разтопи ми душичката! И с нея се чух, опищяхме си взаимно главите. Маминка ми се отсърди. Тооооолкова ми е добре!
Малко шопинг днес, утре пак. Поизпотих се, хапнах вкусна салата, релаксирам с вино и сериал и чакам да стане време да си пиша с близък приятел.
Няма да мирясам, бе, не мога да си се начудя на късмета, пу, пу, да не ми е уроки!
Винаги съм мечтал за такова момиче!!!
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Не мога да разбера защо се прави на ударен..Знаех си, че ще направи така де, защо ли се очудвам. Повече няма да се занимавам с него, щом не желае.
Той също се прави на ни чул, ни видял, но неговото е много сладко. ;3 Утре ще го видя. <3 Радвам се, че се освободи ден по-рано. Очаква се да се виждаме вече всеки ден. ^^ И репетиции ще има доста често. ;3 Май трябва да говоря вече с него. ;/
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Фък, май ще ми се объркат плановете, дано успея да си намеря място, където да остана, искам да се махна от родното ми място най-сетне.
Разкрива част от сюжета на първи сезон на отчаяни съпруги :C
Габриел забременя от градинаря Джон, сигурен съм. Така му се пада на мъжа й, като й сменя противозачатъчните с аспирин, искаш бебе - на ти.
Не, наистина не й прави чест да си играе с чувствата на горкото момче. Съкруши го, като му каза, че е глупава красива играчка, но... не трябваше да се връща отново при него, само му дава напразни надежди.
Не си спомням в кой сезон Карлос ослепяваше временно, някой знае ли? И нямаше ли още един приятел Габриел?
Бри е консервативна кучка, която очаквам да изпадне в алкохолна криза, а Сюзън е сладка. Жалко, че сега така се развиват нещата между нея и Майк.
Иди ми е някак миличка, просто не е имала шанс. Тъкмо я харесах и се сетих, че ще умре след няколко сезона.
Линет е стара и сбръчкана още в първи сезон, пф, ето какво правят децата с хората. Трите й келешчета са за изправителен дом. Том със сигурност й е изневерявал, разбрах го по погледа му. Дали жена му ще научи? Едва ли ще го преживее, милата.
Зак и баща му ме плашат, ужасни са. Убеден съм, че с Мери Алис ей кей ей Анджела са откраднали Зак от наркоманката в рехабилитационния център. Но не вярвам, че е убил Дейна като бебе...
митко... ;д
налегнаха ме мрачни мисли. розовките очилца съвсем изчезнаха и останаха цайсите. кофти е. и ние сме нищо. на кого му пука?! струва ли си?! коя съм? какво ще стане с мен?
мисля, че трябва да се залъжа малко и да се разсея. знам с кого искам да прекарам няколко приятни часа, но... мога и сама де, но...
безсмислено е. всичко.
НИМОА!
Златна ми е тя! <3 Купи ми боята за коса, а толкова се бях депресирала, че няма да успея да се боядисам преди да се прибера във Франция. Утре ще се видим с нея!
Добре съм тези дни. Страхотно не съм постоянно, но съм се взела сериозно в ръце и се случват неща, които съм искала и искам да направя.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Има някакви нощни и летящи гаднярчета, наречени насекоми (какъв вид... по-добре да не разбирам), които отново са ме захапали и отново мястото е подуто, червено и мога да си изпържа яйцата върху него... ПАри, сърби, боли даже... Мамицата им. Миналите следи от ухапването си ги носих две седмици минимум. Сега пак са ме украсили, този път на по-видно място.
На комарите им прощавам, но тея анонимните дано са се задавили с кръвчицата ми и да са измрели!
Край, отказвам се и повече няма да се опитвам да оправя нещата. То се видя, че само си губя времето с някои хора, напълно безсмислено е.
Невъзможно яко ми стана след тоя сън, никога не съм сънувала по-невероятно нещо. Имам чувството, че деня ми ще е невероятен! Обичам ги и двамата, при това изключително много.
тия неща вчера явно ми дойдоха в повече и ми повлияха и на подсъзнателно ниво. данте, данте, данте и за капак окултно убийство и онези смразяващо проницателни думи... цяла вечер се лутах из кръговете на ада. някак си не си го представях така. всичко беше толкова сюрреалистично, а моменти плашещо истинско. парадоксално. извратено. дори и за моите представи /не, че съм стандарт за извратеност, хаха/. беше мега гадно, ужастно, creepy. май е време да ъпдейтна ада от божествена комедия и да напиша своя версия ;д. през цялото време си казвах 'сънуваш, сънуваш, не си мъртва, събуди се, моля те, събуди се'. кой знае колко съм скимтяла. ъъъх, никога не съм се радвала толкова на алармата.
Хубаво си поспах, доволна съм. Сега се чудя на времето - ще вали ли, слънце ли ще пече, едно такова.. никакво е. Правя си кафе и чакам обаждане за излизане по-късно.
Пак се успах.Вече трети ден алармата ми не звъни, започвам да си мисля, че я изключвам в съня си. Много часове без сън ми се насъбраха, това може би има някакво влияние. Утре вече навивам будилника!
Вчера му казах всичко, но не съм много сигурна как го прие. Мисля, че се досети за кого говоря, но така или иначе няма значение, рано или късно и това щях да му кажа. Все пак ще е добре да му спомена и без наличието на намек, че говоря за него. Още не съм много сигурна какво да правя, но май това, което си мислех в началото, е най-доброто решение. Има време до след обяд де. Може да ми хрумне нещо друго хаха.
едит: Песен на деня: Rasmus-In the shadows ^^
Последно редактирано от Lilanda : 06-28-2014 на 09:01
Искам да се махне.Забраних му да мисли за мен.. Не може и няма това право
Някойтам с момчето нямеме бьдеще освен това аз държа на приятелят си.
научи се да не очакваш нищо, научи се да не очакваш нищо. това съм решила да си повтарям всеки път, дано ми влезе акъл в кратуната, че нямам нерви, сълзи и чувства вече за хабене.. сега отивам на полигона, ще трябва да се дондуркам в колата докато сестра ми се упражнява да кара де, ама като гледам природата наоколо и аклдфйс <3
Нали това се опитах да кажа.Това са нещата,които те спират, а че таиш някакви чувства(дори и да са по-малки от тези към приятеля ти) си се вижда сякаш одалече,защото в противен случаи нямаше да ти направи чак такова впечатление мисля аз.Винаги ме е притеснявало аз да не попадна някога в такава ситуация и все немога да си отговоря как ли ще реагирам
Иначе и на мен преди време искаха да ми забраняват подобни неща.
Последно редактирано от Niakoitam : 06-28-2014 на 10:59
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
