ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[Lonsdale.]

Странно в кожата си.

[lisi4ety]

Свърши! Няма повече учене в следващите 6 месеца!!!
И го отпразнувахме подобаващо, това беше най-готиното събиране, което съм правила в нас, толкова бях щастлива и толкова добре си прекарахме, отдавна не ми беше било толкова хубаво :3 много си обичам приятелите, лелелеле <3
Вчера пък най-накрая отидох малко по магазините и си взех полата, която оглеждам от 2 месеца ;д А после излязох с най-близката ми приятелка, която учи на майната си и която не бях виждала от януари.
Само хубави емоции тия дни!!
Днес смятам да ударя малко релакс с книжки, Симс (защото съм бебе) и сериали :3 мммммм много ми е хубавооооооо

[Colouring]

И аз не знам как съм. Бивам май. Супер беше тия два дена, жалко че свърши толкова бързо. Искам пак на басейн да се пека. Снощи ударих един хубав сън около 11 часа. Hell yeah! Ама то не беше работа 48 часа да изкараш с 5 часа сън. Трябваше да си наваксам.
За днеска нямам все още планове. Ще видим какво ще се измисли за по-късно.

[Lilanda]

Много напрегнат ден. И тея идиоти ми звънят през половин час да се видим. Намериха кога. Не знам дали въобще ще ми остане време за тях това лято, камо ли днес. Все пак ще се опитам да се освободя по-късно. Няма да е за сметка на времето ми с Него обаче. Най-много да ги завлека с нас.

[Lonsdale.]

Кефя не са бебИтата ми котки. <3

[SHPAIdURmeN]

ЕЕЕЕЕЕЕееебахти детето

[Andjyy]

Пак съм в един от ония моменти, в които се смятам за различна и специална и ми се струва, че не принадлежа на това време... Не съм странна, просто не съм лигла.

леле Боже открих сродна душица
много е трудно да спазваш "правилата на съвремието"
не че имам и намерение де


Сутринта ми не беше от най-приятните. Не е хубаво да си лягам в 5 сутринта и в 9 вече да съм скочила в гащите,хванала парцала. Ама пък доволно ми е. Когато искам мога да съм много организирана и да свърша всичката си работа,която хич не е малко. Днес имам време,което ще оползотворя в кухнята. Йей : )

[bloodyF]

един от многото, които искам-done
оправихме се, просто бях много изнервена след всичкия bullshit вчера
днес ми е екстра, кафенце, книжка и живота е песен и щастие!

[babity]

Адски съм доволна от всичко т'ва, дето го свърших днеска. Добре, че беше комшито да ми помогне. И с'а ми е толкова яко с щендерчето да си бройкам всичките яки парцалачки, подреденички и спретнатички. Изчистих си и с'а ми е чук. Липсва ми простора само.
Направих ужасен грях. Още ми е адски тежко. Изхвърлих чанта. Обърнах се на другата страна като я слагах в торбата за смет, просто не можех да гледам! И я затрупах с боклуци, за да знам, че няма да мога да си я изровя от кофата. И малко ми е тъжно, че си прибрах всичките мръснишки аутфити, ама фазата го изисква.

С'а смятам да си пусна филмче и да се изтегна доволно в легълцето с филмче. А довечера ще правя нищо. И неговата фаза явно отмина, ама ня'а да му пра'а евала повече. Край!
За утре имам много айляклийски планове, дано си станат нещата.

[Lonsdale.]

ЕЕЕЕЕЕЕееебахти детето

Много ме обиди..

[shmatarok]

Егати неблагодарните хора.
Аз да се чудя как да ѝ направя престоя по-приятен и да ѝ угаждам на всичките прищевки, и накрая тя да ми изтърси такова нещо във feedback-a. Безплатни ъпгрейти ли? Екстри ли? Глупости! Толкова много се надразних. :@
И като си гледам късмета... Просто. :Д Чувствам се като във филма Good luck, Chuck, само дето не се налага да спя с хората, че да си намират половинките така. Необходимо е просто да набележа някого.
Крив ден общо взето.
И оная патка ще е тук утре като се прибера от работа, от сега ми идва да се метна отнякъде.

[SpiritInBlack]

Спи ми се. Имам някакъв гаден късмет , където и да живея , под кооперацията ми да се изгражда детска площадка. Малките бандюги ме будят всяка сутрин. Днес беше ползотворен ден - покрай устната част на изпита , ще взема да науча някои неща и по биология , въпреки най-добрите ми намерения

[Arctic]

Отвратително, психически и физически.
Баси, как може да съм свързана биологично с такъв ненормалник, който на всичкото отгоре е и баси боклука и все другите са му виновни? Срам, срам.

[Dagichka]

главата ме натяга зверски, май е от слънцето. поне с него си прекарах добре, аа един час щастие общо взето.. толкова ми е прекрасен като се напуши и започне да се разхожда напред-назад и да обяснява някакви неща, че ми иде да му скоча майка ми ме ядосва, сестра ми също, ама.. тва си е ежедневие. само главата да ми мине и ще съм доволна. и дано бръмбарчето ми оцелее.

[girlwithblueeyes]

Още малко остана.Подготовката вече започна,ще е нечовешко,но всичко трябва да е на ниво.Ако може и по рано да се измести ще умра от радост.Изпитвам и страх и вълнение едновременно

[granger]

Обнадеждена.

[Lonsdale.]

50на50.

[SonataArctica]

Всички могат да си го начукат.

[StringTheoryPracticist]

[Ще опитам да съм нормален и да опиша нещата си по начин, който не е монолог - както споменах последната си "публична изповед", да напиша нещо което мога да разбера само аз е стриктно по-зле от това да помисля същото - с единствената разлика, че ще спестя време ако го мисля без да го пиша. Не че виждам някаква определена полза в това да е публикувано вместо помислено, просто намирам за интересно упражнение да се изразявам разбираемо.]

Интересно, изживях го още когато го предвидих с много висока вероятност и когато реално се случи, вече беше даденост за мен. Поне този път няма остатъчни вредители. Все още ми е крайно любопитно защо нещата не протекоха по другата алтернатива, но не мисля че това любопитство ще ме доведе до полезни истини. Трябва да се науча да съм любопитен по-селективно и за по-важни неща само.

Но както и да е, да се приключва, че ме чакат следващите ми стъпки към амбициите ми. За момента тези стъпки са подобряването на похвата си с алгоритми, един софтуерен проект, и един важни психологически работи.

Вече мога официално да кажа:

n = n - 1

(т.е., стойността на n вече е с 1 по-малко от преди)
Не говори добри неща за това колко добре си следвам целите, ако съм назначил толкова централна променлива като n да е това.

Oh well.

[skatew]

утре мий последния изпит и после айляк! не ме интересува реално кво ще става искам само да свърши

все пак стискайте палци към 9

[babity]

Припомням си защо не пия водка.
Мо'а ли да седя в дискотеката и да си мисля как не съм достатъчно добре изглеждаща, деба, при положение, че в никой случай не е така...
Мършиходчето си дойдееееее.
Само да се събуди снАхито и отиваме на плааааааааж!

[sometimes_]

Всички могат да си го начукат.

+1 !

Направо ми идва да се кача някъде високо в планината и да остана там няколко години!!! Нямам желание да виждам никого, всички са толкова скучни и досадни. Имам чувството, че е било преди векове, когато не можех да стоя сама и минута и не се спирах вкъщи. А сега никъде не ми се ходи и с никого не ми се говори. Ненормално ли е да си представям идеалната почивка като излежаване САМА на плажа, с коктейл и книга?! Да не се налага никой да ме натоварва с глупостите си и аз да се правя на заинтересована... Мисля, че започвам да се превръщам в социопат. Ама просто не издържам тия драми повече. Преди излизахме, за да се забавляваме, сега излизаме, за да се наоплачем един на друг. Алооооо! Аз не съм "Лична драма", уе! И аз си имам проблеми, ама не занимавам с тях хората около себе си. Като искат да мрънкат, да го правят другаде.
На всичкото отгоре ми стана ясно защо е било цялото това мило отношение напоследък. Хах... Както и предположих, всичко е било целенасочено. Ама даже не ми и пука особено вече. Да прави каквото иска. На мен никой не ми трябва. Имам си всичко необходимо, за да се чувствам добре. Хора не ми трябват.

[darkdamon]

(y) и аз се отървах от нещо подобно

[weheartiit]

ден 2:
надявам се да е по-добре от вчера,бавно минава всичко без него ...

п.с - Историята се повтаря.Не мога,не мога да изживея всичко на ново,
защо?Не може ли веднъж нещата да ми се получат бе ,мамка му ,искам да спра да
мисля за всичко и да бъда единствено щастлива.

[tori]

Нямам търпение бе! Осем дни. ОСЕМ! Въобще не мога да повярвам, че е изминала година, откакто си тръгна. Двайсетина дни съм само негова, който иска - да се сърди. Тази година мисля, че ще имам силите да го изпратя като си тръгне, за това време станах шибан БТР и ще издържа да видя това. В неговия живот започва да изгрява слънчице, и двамата с майка си се отърват от оня смотаняк, дано не се дразни много-много с момчето ми и не завърши грозно.
Обещах му да го гушна така силно, че да убия едногодишната тъга, събираща се и у двама ни. Мечето ми то, нямам търпение.

Иначе се дразня за битовизми, не знам докога ще я трая. Какво, да я набия ли иска? :@