- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
умираам, деа и тоя цикъъл :с и той още не се е появил, макар вчера да пишеше, че е бил преди 30 минути активен, ох дано всичко е наред..
и явно няма утре да ходя на регенцето, аз едвам ходя ;((
Хубавко ми е. Има невероятни хора!!
https://www.youtube.com/watch?v=zCq3CMbqYNo
а, и копи-пейст, понеже си заслужава:
*плашещо вярното клише, че без самохаресване няма истинско харесване към нищо друго (=
"Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов. Този човек съм самият аз. Днес наричам това „признание”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрялост”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам и което ми дава приятни усещания. Правя го по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота”.
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме тегли надолу и ме отблъсква от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм”. Сега го наричам „любов към самия себе си”.
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация”.
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"
Последно редактирано от paradosou : 07-19-2014 на 08:13
Прибрах се.
Тая седмица имаше потенциалът да е най-добрата за тази година...
Как можа да ми го причини това. Толкова ми е криво и се чувствам толкова наранена. Как очаква да реагирам?!?!?!
Чувствам се толкова излишна.
Поне хванах малко тен и се насладих на моренце за кратко.
Интересно развитие на нещата , изключително неприятно , но интересно. Да видим дали ще ми пука достатъчно да се явя на изпита, че иначе ще има доста изненади за бащата. Усещах , че тая сутрин ще пия нещо , но някакси си мислех , че ще бъде кафе. Да видим този път " бурята " колко дълго ще продължи.
Обърква ме все повече и повече. Не знам какво да мисля вече.
Днес ще се наспя, надявам се. 4 дни с по час и нещо-2-3 сън, не са работа.
Особено за човек, като мен, който спи по минимум 8-9 часа.
Другата седмица ще е много интересна, хмм..
Побърках се за 4 дни без музика, филми, хора.. У нас, пак - същински рай! <3
*сън*
Ах, колко се дразня на такива простаци в социалните мрежи. Преди ги игнорирах, сега с кеф им отговарям така, че да започнат да ми се дразнят на мен повече, отколкото аз на тях.
Трябва да си убивам времето още два-три часа, а идея нямам как. Естествено, най-доброто решение е с ядене, но ми се доядоха едни много специални сандвичи, които не помня как точно се правеха, а майка ми явно не си чува телефона или просто й омръзна от мен днес и ми бие пълен игнор.![]()
Всичко ме боли, изтощена съм, което е хубаво донякъде, защото от натрупаната физическа умора дори не мога да дам воля на емоции.
много подло от твоя страна
аз пък изживявам всяка форумна история
гаднярка
Днес беше абсолвентският ни бал, мн ми беше тъпо, че не съм там![]()
Нямам, нямам, нямам търпение да започна да пиша в новия си блог <3333 имам толкова идеи, че просто...ми трябва екселска таблица. А ТОВА ЗА МЕН Е НАИСТИНА МНОГО.
Супер вдъхновена съм днес, правят ми се адски много неща, чакам го да си дойде и ще го карам да се разхождаме нанякъде, че не ме свърта на едно място, пък и имаме празник и трябва да го отпразнуваме като тийновете по пейките някъде с по бира в ръка и от време на време такива целувки, че да нямаме търпение да се приберем. Ах...
не искам да съм като тяях, не искам. семейство са ми, ама сме толкова различни, че.. пфф.
почти не съм спала, а като заспивах сънувах такива филми, че думи нямам :д исках днес на регенцето, ама няма да се получи.. ще си налягам парцалите до четвъртък, пък дано оттам потръгне яко
Тя си тръгна преди нещо да е започнало, явно тревата й беше по-важна от мен.
Оня се появи, та ме докара до нервна криза.
Прибрахме се по средата на вечерта. Събудиха ме в 9, майка ми е с плексит и на инжекции, трябва да гледам сестра ми и ще полудея след малко. Добре че поне е кротка днес.
И не мога да намеря квартира, угодна на всички. Писна ми от претенции.
Дано поне довечера се чуя с него и се видим, че иначе тотално ще изпуша. Не нервна криза, ми в лудницата ще ме вкарат.
Дааам. Същите чувства,усещания и емоции като в онези сънища.Същите страхове и притеснения.Е,дано поне и реалността да се развие по подобен на тях начин...![]()
Последно редактирано от Niakoitam : 07-20-2014 на 09:18
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
тези дни реанимирах/м малко аз.
снощи се зарових из старите книги (истории, животи) и това май не беше добър ход
не чувствам в момента, просто дишам и издишам.
марина абрамович моуд, общо взето:Д:Д:Д
но обичам този форум, май ще пусна и любовна тема:Д:Д:Д
най-обичам така да си прекарвам дните като последните 24 часа :3
Не се раздадох на макс ,можеше и по-добре да е като се познавам.
Надявам се поне на другите да им е харесало.