- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
Relax, take it easy. Пътува ми се.
Тия думи ме удариха в емоциите. Ще зарева, сериозно.
Довечера ще се видим.. Не знам какво ще правя. Какво трябва да правя!? ;х
Сърцето ми ще се пръсне, толкова бързо бие, едва дишам след като ми писа..
Какво за бога ми става.. не искам. Не трябва. Искам. Не, не трябва. Damn..
/Сега се сетих, че трябва да пусна пералнята. Хубаво, че си спомних.
Ще се видя с него, познаваме се от 2011, а чак сега ще се срещнем.
Приятна е тръпката, дано успея да измисля как да се махна от тук за 24 часа.
*сън*
Студентскии , моя любов . Тва май не ми се беше случвало досега - да се бръсна и къпя на тъмно. Или ще е ток , или вода. Сънувах друго момиче, отново. Не ми се задълбава да разсъждавам защо стана така. Усещам , че и отговорът няма да ми хареса особено. Свърших си задачките за днес и се чудя какво да правя. Вероятно ще си пусна филм.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Топя се в тая жега :d
И пред-морските ми планове продължават да се разпадат и цял ден съм затворена вкъщи ;s
А не ми се чете, супер странно е. Не знам какво да правя с времето си ;d
Още нищо не съм захванала, а часовете си минават... Най-много да зарежа всичко належащо, да се приготвя за излизане с Г. и утре на дневен ред да е недоумението защо времето е толкова малко и как се наваксва лентяйство.
За съжаление, не съм нещо специално, обаче това не ми пречи все по-ясно да усещам, че стряскащо малко хора са на моята честота. Не влагам грам драматизъм в тоя факт (ако влагах, буквално сама нямаше да се понасям ;d). Все пак наистина прави впечатление, че особено що се отнася до сензитивност има големи разминавки м/у мен и околните.
*в никакъв случай не съм сталкър, ноо установих, че NambyPamby ми е нещо като астрална близначка. Поне ако се доверя на старите коментари де.
**Вече даже не ме интересува утрешната липса на време. Слънцето пече, имам шанс, какъвто скоро няма да ми се отдаде, и мисля да се възползвам до последно.
Meh.
Минавам във фаза "Все ми е тая". Усещам страшна апатия към всичко заобикалящо ме. Май претръпнах с поставянето на чуждите нужди и емоции пред моите собствени. Пък и смисъл явно няма - прекалено често напоследък чувам определението "егоистка" за себе си, нищо, че се съсипах вътрешно през последните месеци точно, за да огрея навсякъде.
'Аре, без такива.
Кой к'вото иска да прави и да се спасява. Повече нямам намерение да оставям никой да ми се качва на главата.
Як weekend общо взето, 'щото реших да го посветя на себе си и само на себе си. Пфу! Бях забравила колко е яко!
Кой да повярва, че аз ще правя тен в Шотландия, хъхОбмислям да си купя и надуваем детски басейн
![]()
Тъпо ми е, че явно няма да си взимам кола тая година, жалко, бях се ентусиазирала около идеята, ама с тоя паркинг тук и със забраната да я вземам в общежитието наесен, явно няма да я бъде. :/
тази вечер уж доста неща се очертава да се случват, пък да видим. с доста хора трябва да поговоря. странно, че този път го няма онзи страх. не мисля, че ми е безразлично, де, но може би просто съм претръпнала. както и да е. в момента хич не ми се мисли за бъдещето. ще се съсредоточа върху настоящето и ще гледам да го направя по-приятно, и да се разсея малко. топло ми е. като за начало ще си взема един студен душ, после ще издиря из гардероба любимите дрешки, ще се понаглася и дим да ме няма. пият ми се някакви коктейлчета. играе ми се билярд. танцува ми се. флиртува ми се. палаво ми е. мхмхмх.
https://www.youtube.com/watch?v=ltRgb4SJ1uk
шалялялялялял
кой блок
готин екип бяхме днес, направихме двойно повече пари в сравнение с последните 3 дни, доволна съм
сама съм си, дано и когато ми трябва пак да съм сама, искам да го видясупер променливи са ми настроенията и мненията, ужасна съм
чакам понеделник с нетърпение, а сега отивам да мия татус и да пия бира после
Ох, само социална останааа. И в сряда ще празнувам края на сесията.
Толкова ми е горещо, че не мога да се съсредоточа. Добре, че съквартирантът го няма, за да си ходя без дрехи из къщи.
Направих си кафе - дозаторът на кафе машината показва, че количеството е за 5 човека. Но той нищо не разбира - не деля кафе. Мухахах https://www.youtube.com/watch?v=pjmiap-uXug
Последно редактирано от x7aZzy : 07-26-2014 на 18:38
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Писах ти.
Он: Абе, съдбата просто се ебава с мен!А толкова изках да отида. Добре де, хора, защо си празнувате рождените дни на басейни, като има момичета, които може да са... ъм, възпрепятствани в този период. Не е честно пък!
Иначе, съм добре, положително ми е някакво. ^^ Влизам да си взема душ и си хващам книгата след това.
Объркана съм - твърде много хора очакват от мен твърде много неща. А моите очаквания? Също така съм объркана и от думите му. Карат ме да мисля разни неща, да анализирам и да се съмнявам в себе си и реакциите си, в поведението си. Замислям се дали наистина ми се ще да продължавам напред в посоката, която искам от преди сумати време. А другия защо си отиде? Не ми стигна времето с него. Вчера се наревах, одънках осем цигари за една вечер и още ми е криво. Мисля и от другата страна обаче - радвам се, че е било и пак ще бъде... След година. Дано да се прибере за 25ти май, ДАНО! Искам страшно много да е тук. Плановете с момчето ми пък бяха объркани от шитава ситуация, в която аз излязох лошата, а реално мислех за другите. Нещо, което взе да ми става познато до болка. Ако спра да мисля за другите и стана егоист, къде би му излязъл края? Трябваше ли въобще тая работа да се случва?! Шибаната кола НЕ ТРЯБВАШЕ да се чупи ТОЧНО сега и да допринася за моите душевни терзания. Ножа и кокала се приближават един към друг с пълна сила, трябваше да си кажа всичко с надеждата да дам нужния ход на ситуацията, но се обърках още повече. Един вид нещата са на изходна позиция. Очаквах да се прибера далеч по-спокойна и окей, но що пък?! Хаха, не става просто така.
Моя блок. Не съм на общежитие , ама тва не пречи когато вие нямате ток , аз също да нямам. Когато копаят пряката на НСА обаче, вие имате ток , аз нямам. На много малко бях да сляза да попомогна на пичовете , които копаят , с квото мога. Току-виж станало по-бързо.
Скучно ми ееее. Странно ми е като не правя ГМАТ по 5 часа, не знам какво да правя с времето си си чак. Сватбата наближава, много съм любопитен кой е излъгал братчедката. Супер е да ходиш на сватба , особено като не е твоя
![]()
Чудя се кое е по разрушително - нервите, тревогите, постоянните мисли или апатията, която оставя нещата да плават, плават... без ничия намеса, да знаеш че участваш в нещо, а просто гледаш отстрани, без дори да имаш желание да отместиш поглед.
Пффф, защо ли се занимавам с неща, където явно няма нищо градивно....
Окей, той никога няма да разбере за това. Ама никога.
(Освен, ако някой от нас не е прекалено пиян, че да си развърже езика.)
Пий-пиш-пуш "пауза" в продължение на 6 часа. Не можеше да е по-яко.
В понеделник пак ще се видим, тоя път ще е още по-голяма разбивация.
Не съм убедена, но мога да рилейтна за това, което ми каза, въпреки някои действия.
Спи ми се. Един или два епизода ще изгледам и ще си легна.
Хем, докато се оправя за спане и т.н.
*сън*
Към нещата, които мразя как не съм се сетила да добавя работа в неделя и то ранна смяна със ставане в чудесния промеждутък 0515-0530.
Т'ва е просто нереално.
И с тоя порой.... :@
Е, направо не мога да повярвам. Даже не съм повярвала напълно на нелепия развой на събитията, че да ми стане криво за нея, ама и това ще дойде.
Просто няма как и двете да сме щастливи по едно и също време, нали?!
Аман.
А положението и без това не е впечатляващо - неделя и статистика, пф. После малко спорт и дано успея да си уредя среща с треньора за утре. А вечерта да дръпнем един хубав чат или направо разговор с него, ще е чудничко.
Говори ми,говори...Колко добре те разбирам.Да споделиш какво е станало. Следващият ти пост за тази ситуация ли е?
Ние пък с нея не се познаваме от 2011та.Познаваме се от самото начало на 2012та.Станали са вече две години и половина.Сега проверих за по-сигурно.И разбира се както във вашата ситуация не сме се виждали никога.По последни уточнения това трябва да стане след около месец,месец и половина.Ако разбира се съдбата не ни направи сечено...отново...![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!