- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
Писах ти.
Он: Абе, съдбата просто се ебава с мен!А толкова изках да отида. Добре де, хора, защо си празнувате рождените дни на басейни, като има момичета, които може да са... ъм, възпрепятствани в този период. Не е честно пък!
Иначе, съм добре, положително ми е някакво. ^^ Влизам да си взема душ и си хващам книгата след това.
Объркана съм - твърде много хора очакват от мен твърде много неща. А моите очаквания? Също така съм объркана и от думите му. Карат ме да мисля разни неща, да анализирам и да се съмнявам в себе си и реакциите си, в поведението си. Замислям се дали наистина ми се ще да продължавам напред в посоката, която искам от преди сумати време. А другия защо си отиде? Не ми стигна времето с него. Вчера се наревах, одънках осем цигари за една вечер и още ми е криво. Мисля и от другата страна обаче - радвам се, че е било и пак ще бъде... След година. Дано да се прибере за 25ти май, ДАНО! Искам страшно много да е тук. Плановете с момчето ми пък бяха объркани от шитава ситуация, в която аз излязох лошата, а реално мислех за другите. Нещо, което взе да ми става познато до болка. Ако спра да мисля за другите и стана егоист, къде би му излязъл края? Трябваше ли въобще тая работа да се случва?! Шибаната кола НЕ ТРЯБВАШЕ да се чупи ТОЧНО сега и да допринася за моите душевни терзания. Ножа и кокала се приближават един към друг с пълна сила, трябваше да си кажа всичко с надеждата да дам нужния ход на ситуацията, но се обърках още повече. Един вид нещата са на изходна позиция. Очаквах да се прибера далеч по-спокойна и окей, но що пък?! Хаха, не става просто така.
Чудя се кое е по разрушително - нервите, тревогите, постоянните мисли или апатията, която оставя нещата да плават, плават... без ничия намеса, да знаеш че участваш в нещо, а просто гледаш отстрани, без дори да имаш желание да отместиш поглед.
Пффф, защо ли се занимавам с неща, където явно няма нищо градивно....
Окей, той никога няма да разбере за това. Ама никога.
(Освен, ако някой от нас не е прекалено пиян, че да си развърже езика.)
Пий-пиш-пуш "пауза" в продължение на 6 часа. Не можеше да е по-яко.
В понеделник пак ще се видим, тоя път ще е още по-голяма разбивация.
Не съм убедена, но мога да рилейтна за това, което ми каза, въпреки някои действия.
Спи ми се. Един или два епизода ще изгледам и ще си легна.
Хем, докато се оправя за спане и т.н.
*сън*
Към нещата, които мразя как не съм се сетила да добавя работа в неделя и то ранна смяна със ставане в чудесния промеждутък 0515-0530.
Т'ва е просто нереално.
И с тоя порой.... :@
Е, направо не мога да повярвам. Даже не съм повярвала напълно на нелепия развой на събитията, че да ми стане криво за нея, ама и това ще дойде.
Просто няма как и двете да сме щастливи по едно и също време, нали?!
Аман.
А положението и без това не е впечатляващо - неделя и статистика, пф. После малко спорт и дано успея да си уредя среща с треньора за утре. А вечерта да дръпнем един хубав чат или направо разговор с него, ще е чудничко.
хаха след вчерашния ден на рев, рязане и кризи днес се събудих с мега подутата долна устна нп
обаче пък попаднах на ебати печената негърка докторка, изписа ми противоалергични (че от кво пък ще направя алергия бе, вчера само някви цветенца дето пипах, ама се пак :о ) и сега чакам да спадне ха-ха поне това постресна малко наще и сестра ми, грр ще видят те кой ще обиждат, другият път наистина си хващам чантичката и няма да ме видят поне ден-два..
искали са да ги шукаш ама ти се дърпаш
нормално е да има сърдити питки
Уморена. Ама от яката умора, след купонче. Нямам представа какво правя в момента. Т'ва или ще ме изстреля бързо, или ще се закопая много жестоко. Но сега ме кара да се чувствам добре и не смятам да спирам.
Как ще се разболея точно сега? Утре правим един месец, а не съм сигурна дали ще можем да се видим. Много ми липсва, плановете ни за 31-ви се провалиха и не знам дали ще имаме скоро подобна възможност.
Искам да им кажем вече и да се приключва. Много се ядосах вчера като каза "По-добре го остави да отмине, със сигурност няма да трае дълго". Иска му се да не трае дълго.
Душичката ми, казах му, че съм вдигнала температура и съм си вкъщи вече и той отговори "Трябваше да ми звъннеш, щях да те закарам". <3 Чувства се виновен, чак ми е жал. ;/
Нямам си и на идея какво да му подаря, а имам по-малко от 24 часа да избера. ;/
Имам нужда да изчезна от тъпия си град за адски дълго време .. ако може и завинаги.
Омръзна ми винаги да се съобразявам къде ходя, защото нямам желание да наранявам чувствата на друг като го лъжа и не искам да се видя с него.
Гадно е, но с откровението ми някои хора страдат повече отколкото очаквам..
Чакам я тая почивка с нетърпение.. направо.. не знам. Силно се надявам да си изкараме яко!
Сдухано и тъжно ми е. И това ще ми мине ... надявам се по-скоро..
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
Направих първия плаж за тази година-наслушах и нагледах се отново на байганьовщина.
(ту мъч целулит и бременни мъже)
//хааа хеви метъл и голи бабички //
от нищото се стичат по 2-3 сълзички(ето пак)... е то май не е баш от нищото,а от както вчера попаднах в задръстване,причинено от катастрофа. Сега се ядосвам,че не си затворих очите. Дори и да се опитам да забравя гледката,на всеки 10-15 мин. чувам сирена на линейка.
Втора комедия си пускам...и ми е все по-ревливо.
Напоследък съм заместила учебниците с книгите,което е много безотговорно от моя страна.
Дадох си достатъчно почивка. Сега повече време за работа и по-малко за мисли.
малко ме мързи, но ще ходя да поразчистя двора и басейна. дано другата седмица времето да е окей ((((:
Снощи беше лудница, тотална разбивация.
Цял ден не мога да се "събера".
Тренировката на обяд само влоши нещата. Знаех си, че не трябва да започвам от днес, но пък нямаше какво друго да правя, освен да пълзя от леглото към дивана и обратно. Сега освен тежестта в главата и отпадналото състояние, имам и мускулна треска. И болки в корема, които нямат пък нищо общо с всичко останало...
Чувствам се като развалина.
Ми изчистих хладилника, че вътре миришеше на умрели катерички. Вярно че го ползваме заедно , ама не е мой и не би трябвало аз да се старая толкова, но както и да е. Дремнах следобяд, но пак ми е супер изморено. Утре пак трябва да ставам в 6, а сега да се къпя и да си събирам багажа. Искам почивка. Искам да е 13-и август и да си бия бири по пътя към Бургаско и да не ми пука. Писна ми от тъпата работа и недоспиване. Торбичките под очите ми ще стигнат до коленете вече. Добре че са измислили хайлайтърите.
И сестра ми има рожден ден след 2 дни, та ще е още по-голяма разправия и там с всичките баби и дядовци. Дано да ми дадат някой лев поне, че съвсем съм увиснала, щом и аванс се наложи да взимам...![]()
^Няма такова нещо като съдба. Както ти казаха, ти просто търсиш нещо, с което да се оправдаеш
//Днес бях събуден с бебешки рев в 4 сутринта. Хич не успях да се наспя. Деня ми започна криво, но сега всичко е тип-топ. Изморен съм и леко притеснен. Дано всичко бъде наред. Гледа ми се някое филмче, но не мога да реша кое.
Не може да е толкова отвратително просто, не може! Ако и утре не се видим, ще умра, честно. Как ще се разболея точно сега? Цял ден съм с 38 градуса температура, не ме свърта на едно място, а на всичкото отгоре се получава така, че шансът да не се видим на деня, в кой правим един месец, е ОГРОМЕН. Успях да измисля подарък с помощта на приятели, но ако не успея да го осъществя, всичките усилия ще са били напразно. ;/
едит: Чета разни "подигравки" и се чудя къде ми е бил умът?Чак ми е смешно, представи си.
![]()
Последно редактирано от Lilanda : 07-27-2014 на 18:37
^не отдавай чак такова голямо значение, само една дата е 'баси, гледай си здравето, мисля, че и той би трябвало да разбере положението.
ох откога не бях слушала мантри, просто така спокойно и хубаво ми стана.. оттокът ще спадне, няма къде да ходи, чувствам леко глад, но е хубаво поне един ден да не се трових с храни и напитки, надявам се, че ще се преборя с "дяволите" си и всичко ще е наред
оффф, искам хора да убивам, не мога....много ми се събра за последните дни...не харесвам хората...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
О боже, ахахах... Пендулум и дота с нея, аххахахах ;3
Започна си татуса олигофренката тъпа, но к'во да се прави.. тя маже мен, а аз нея.. ;д
Поне идеята е перфектна.. Ефирната ми тя.. А с таа обица колко е яка.. ;с
И ся к'во утре на работа и двамата и после ДЪРВА баце, честно ако не работех в тази сфера не бих припарил до гората за да работя :С Ма кур.. утре разрешителни ще се пишат.. Поне Най-добрия ми фр се нави да я докара, ш тря му оставям ключовете, а как не искам.. тоо имбацил кара като психопат. ;с
Бе ае к'во толкоз, ш му дам служебната, а аз ще се кача с аудито. От Ся до 1ви всеки ден ще ми се ебе мамето, а после от 13 нататък, та чак до октомври ;С
Тя ме подкрепя.. Не искам да казвам голяма дума тук, но започва да ме отпуска, странно е ;д не искам а се поддавам и то силно.. Релаксвам с една дотичка и лягам.. чеее от утре работа и малкото ми свободно време, ще отива за нея, мбах а как не ми се напуска страната макар и за малко.. но .с ;с
ХАШТАГ: ЯКО МИ Е НО ПРЕНАТОВАРЕНО :С ПОНЕ СЪМ ЩАСТЛИВ :С
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.