ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[Dagichka]

не можах да спя много добре, тва походно легло ме убива, а как скърцаа гхх. поне ми е по-добре душевно, макар за малко дяволите пак да се опитват да ме превземат, ноо няма да им се дам скоро!! пауза бутон ми е животът в момента, ама пък и това си има своите ползи, няма да се оплаквам. трябва да спра да наблягам на външните си недостатъци (макар че май се хванах в ръце и от 3 дни ям мъничко и изчистено ;3 ) и да започна да се боря с вътрешните си, защото.. доникъде няма да я докарам иначе

[XTREMEFREERIDE]

перфЕ!

[girlwithblueeyes]

Докогa ще ми се прaви интересен?
От къде реши,че щом приятелят ми е дaлеч съм сaмотнa,пълен глупaк.
Още мaлко остaнa до Неделя

[fUcKsMiLe]

Ще го наритам. Никви проблеми с друг човек, но защо точно най-добрата ми приятелка? И то пред мен, бе мамка ти. Да внимава, ако тръгне да се мъчи нещо с нея, така ще го отарлаша, че техните няма да го познаят. Сигурна съм, че и тя няма да му остане длъжна, като знае през какво ме накара да премина.

Събудих се с някво супер силното чувство - интуиция го кажи. Сигурна съм, че ще стане нещо много кофти, ако не до края на месеца, просто в близкото бъдеще. Не знам кога, но се надявам да не е зле за мен.

Пред нервен срив съм. Ако всичко продължава, просто не знам какво ще правя.

Сега отивам да си обменя парите и да си купя сандали. Взех си лещи вчера, трябва да дойдат утре. Дано стоят яко.

В тая къща едвам се накупувахме на ел. крушки... И винаги при мен гърмят. ВИ-НА-ГИ! .

Напомни ми, че трябва д купя 4-5 крушки, че само 3 изгоряха вчера, от моята ръка. Ще кажеш че нещо нарочно го прави.

[Niakoitam]

Преди 2 месеца не можех дори да погледна този човек като нещо повече от приятел, а днес не мога и ден без да го видя.

И това отново ме подсеща за една мисъл, на която съм голям фен: "Никога не казвай никога!"

[tori]

Напомни ми, че трябва д купя 4-5 крушки, че само 3 изгоряха вчера, от моята ръка. Ще кажеш че нещо нарочно го прави.

Не си далече от истината. :д И в нас така става - не да гърмят по една-две, а всичките на едно.

[Jaune]

Искам да се видим, може да се разочаровам, но искам :/

от 1 страна^

От друга, човек, толкова изциклих, сънувам кошмари, смея се, когато би трябвало да се разрева, не знам какво ми става, изморена съм, не, изтощена съм от игрички и разгадаване. "Прости ми, но не мога повече"

[xoxi]

Той пие студена бира, а аз - топло кафе с мляко... Да се чуди човек какво е времето тук. xD
Екстра ми е обаче.
Само чакам да се стъмни и да пускаме синята лампа... отново. Преди това обаче няма да е зле да наготвя и да се видя с компанията, че почват да се сърдят и да мислят, че ги отбягвам нарочно...

[sl1nceetoo]

да се видя с компанията, че почват да се сърдят и да мислят, че ги отбягвам нарочно...

Същото.

+ това мразя го, когато ми се преви на интересен! И много се дразня, когато някой приеме това, че си зает с нещо като "оправдание". Много се кефя обаче на новата песен на Никол Шерцингер, ду дуду ду ду ду дууууу.

[granger]

Цял ден ме боли глава, но интервюто мина страхотно и имам надеждичка.
Искам и него да го видя и намачкам...тралялял.

[Ivaaaaa]

чувствам се отпочинала, като мързелива котка. МрРрРр. чувствам се секси. ооо, даа. секси.
пак ми е едно такова..ммм меланхолично. осъзнах нещо, което винаги е било пред носа ми. стана ми кофти, но пък това е част от живота. както и да е.
винаги ще се чувствам неудовлетворена. и никой няма вина за това. с всички ни е така. поставяме си някаква цел и отчаяно се стремим да задоволим желанията си. с всяко едно стъпало по-нагоре в безкрайния ни списък с потребности, ммм мечтите (?) ни стават все по-неоправдани и егоистични. ние, хората, сме просто едни гнусни създания. надявам се все пак някога някъде да открия съвършенсвото и хармонията. предполагам dead is the road to awe

[bloodyF]

Денят започна обещаващо, но уви-не бе. Сестра ми стана на 1 (да ми е жива и здрава), кръстихме я, изпокарахме се с майка ми и се чувствах не като гостенка, ами като хваната от улицата и завлечена там.
Както и да е, поуспокоих се, пих кафе, пуших, изкъпах се, писах му (естествено), не ми отговори, уговорих си среща (даже трябва и още една), почвам да се обличам и имам час и половина докато ще тръгна. Ще седна малко на масата, тъкмо може да хапна нещо.

[anonymous895156]

Този сериал е толкова вървежен, а осми сезон наближава. Какво ще правя, когато свърши? :C Ще избирам между "Колежани", "Кварталът на богатите" и "Адвокатите от Бостън", според вас кой от тези си заслужава гледането най-много?

[102]

ако говориш за отчаяни съпруги не заслужаваш сериал като адвокатите от бостън

[tori]

чувствам се отпочинала, като мързелива котка. МрРрРр.

Даааааа. :333333

[seek&destroy]

Не си далече от истината. :д И в нас така става - не да гърмят по една-две, а всичките на едно.

Погледнете си ел инсталацията.

[TheDevilInMe]

тези женски проблеми ме удариха право ф емоциите

[draid]

Леко неспокоен.

[Jaune]

Защо го правя това сега бе

[anonymous895156]

ако говориш за отчаяни съпруги не заслужаваш сериал като адвокатите от бостън

моят сериал е по-добър от твоя сериал

[tori]

Сийк, инсталацията си е добре, просто аз обичам цялата къща да свети когато е тъмно. Пък и ми се струва нормално да горят заедно, щом са сложени заедно. Смисъл... Купувани от едно място, един волтаж ли, кво е и такива неща. Де да знам. :д

ОН:
Чак сега започвам да усещам липсата му. Липсва ми да ме пипа по косата даже, бахти. И да крещя, че ми боде като ме целува. И да ме разтрива. И да спим заедно, въпреки че ни е неудобно и всичко ни е изтръпнало. Липсва ми да ми разказва измислени приказки за принцове и принцеси, които са покъртително забавни, но успокояващи. Липсва ми допира до гърдите му. И как ми опустошава хладилника когато е гладен. И как ме гали. И как прави секс с мен - като за последно. И перверзните му шеги ми липсват. И начина, по който ми казва, че ме обича. И гласа му. И как се търка в мен докато правя нещо. И как ме гъделичка. Също така ми липсва нослето му да се търка в моето. Освен всичко, липсва ми да делим едно ежедневие - „Днес сме в баба, а после - с приятелите ни.“ Липсва ми и да се караме за глупости, а той да не ме пуска да му избягам като съм му ядосана.
Общо-взето ми липсва да споделям почти целият си ден с него.
И чак сега осъзнавам какъв късмет съм извадила да го срещна някога. Защото е късмет, как другояче бих нарекла това всичкото? И наистина не разбирам с какво съм заслужила тая цялата любов да ми се изсипе на главата. И ако има рай въобще, то това е той за мен. А ада е сега, когато ми е далеч от прегръдките. Каза ми, че ме иска в обятията си, не толкова в леглото си. Но пък е хубаво да нося тениската му определено. И мирише страхотно. Липсва ми всичко в него. Също така не разбирам защо в продължение на два месеца грубо трябва да плащаме за всичко това, което имаме вече трета година. Ние.

[NambyPamby]

Ужасно, отвратително, зле, по-зле, много зле, многомногомного зле, най-зле, покъртително зле. Всичко се разпада. Тъпото следване кривна в неподходяща посока, най-добрата ми приятелка заминава и колкото да се радвам за нея, ми е изключително тъжно, защото рядко женско може да е такъв пич и я обичам много, а с Него нещата направо са на финалната права.
Ама много на финалната права. И ако днес(т.е вчера се води вече) е бил отвратителен ден, не знам утре как ще протече. Сигурно апокалипсисът ще се изсипе отгоре ми.
Не знам как закучихме нещата дотам, кога и как се стигна от боричкането и закачането за глупости до scandale grande. Знам, че аз съм виновна, защото съм мнителна, обсебваща и злопаметна. И че навярно съм прекалила, обаче да не е питал какво ми има, мамка му! Сам ме пита и после е недоволен от отговора. Защо било така - ми, защото е така. Просто човек си мисли различни неща, някой път не са нещо конкретно, но по някое време ти изплува някой спомен, ти се замисляш, ядосваш се пак за старите грешки и почваш да се чудиш дали пак няма да ти се случи същото... Голямо чудо станало. И на мен не ми е приятно да се сещам за НЕГОВИТЕ грешки и как бях пренебрегната преди от НЕГОВА страна, не ми е хич приятно да си припомням този чуден момент, ама се случва понякога, нямам контрол. Явно съм спотаила някакъв гняв, който не се е отприщил о време и сега периодично избликва. Ама и аз, да се е.а в простата глава, за чий реших да му споделя?! Много виновна се чувствах, докато не ми изтърси, че едва ли не съм му провалила лятото и нямал желание вече да ходим на почивка. :O Върха на... не знам и аз какво. Едно е да се чувстваш кофти за някакви рандом неща и да споделиш(нищо, че ме нарязаха като кисела краставица), съвсем друго е да се обърнеш и да кажеш на човека, когото уж обичаш, че едва ли не ти е провалил живота и да те праща да си летуваш сама. Ебахти зора, ебахти чудото, аз и в най-големия си яд не съм изтърсвала подобна простотия. Адски много заболя. Ама адски. Един вид:"Скапа ми почивката, лятото, живота, събирай си парцалите и прави каквото искаш". То направо си е така, де. Това беше просто. Ще се извинявам, ще му звъня като дебил да го извинявам и да го склонявам да се видим да поговорим, а той накрая ще ми каже нещо такова... Щях още да търся помирение сигурно, ако не ме беше полял със студена вода. Ебахти отношението, ебахти. Прав му път, щом му е толкова зор. Само да не се окаже, че зорът е със женско име и моите периодични менструални избухвания се използват като уж реален повод за раздяла...
Много ми е болно, много тъпо, много нервно и много неебателно. Накуп. Не знам как да го опиша. Толкова неща съм правила за него, за да му помогна/да е добре/да го зарадвам само за последните седмици и накрая ме набеди, че даже съм му провалила лятото... Чудноооооооооооо. Ебах му майката. Да се спасява. Да си ми върне нещата и да се спасява. По куриер да ми ги прати даже по-добре, че не ми се слушат извинения как нямало да може да се видим, имал еди-каква-си работа и прочее.
Мисля да спра да се тровя с негативна енергия и да си съсредоточа всички мисли/надежди/молби в посока към Академията и дано до края на седмицата да излязат резултатите и аз да фигурирам вътре, че съм на път да изтрещя вече.

[pandabear]

^ малко май си афектирана, поспи пък после помисли пак над случилото се, иначе няма да последва нищо хубаво. мое мнение =)

он: чувствам се доста енергично. искам тези ден-два извън София да бъда изцедена. мхмхмх.

[bloodyF]

Мразя оправдания, извинения, мрънкания нон-стоп. Писна ми от всичко.
Искам най-накрая да дойде тая шибана дата и да ходя на море, щото главата ми е препълнена с глупости. Забравям адски често и бързо, което почва да ме притеснява, пуша много и съм в ебати дупката заради него и заради мене си.
Не го обвинявам, аз съм виновна за а-б-с-о-л-ю-т-н-о всичко, което се случва. Ако бях изчакала и ако бях спазвала дистанция още миналата година по-това време нещата щяха да са различни и може би щяхме да сме заедно. Но не съм и не сме.
Ставам да пия кафе и да пуша, пак.

[sometimes_]

На път съм да направя поредната глупост. Нямаше да бъда аз ако не правех гаф след гаф. Имам ужасния навик да избягвам да мисля за проблемите и си мисля, че така ги решавам. Всъщност доскоро го нямах тоя навик, ама напоследък... Блях! Нищо, нищо, и това ще мине. Нали?! Нали?! Ще мине, да...
Не разбирам защо толкова държа да скапя единственото нещо, което ме прави щастлива. Защо, бе? Каква е тая непонятна нужда да прецаквам всичко по такъв начин... Възползвам се от това, че е добър и, че мога да му въздействам... Просто има неща, за които не мога да простя и като се сетя...се чувствам длъжна да не ги оставя безнаказани.
Другите неща и те ме тормозят само...и най-гадното е, че не мога с никой да ги споделя. Ей така си ме тровят отвътре и ме побъркват. Силно се надявам да се справя и тоя път... Ако успея - ще се самопризная!!!