ох това време, защо не може да е такова прохладно, леко слънчево всеки път? ами го дават да трещи и да вали следобед точно, когато трябва да се видя с нея :с
не знам какво си мисля, той е толкова добър събеседник, умен и внимателен, макар засега да не сме се виждали.. ох, защо все така става, все правя сравнения и асоциации с оня гъз.. :д дето още! не се е сетил да ми прати дори един смс да види жива ли съм, умряла ли съм.. ще прекратя тоя фарс, само да се върне от морето.. ще ми е тежко, свикнах с него, с неадекватния му смях, "попуу"-вския диалект и хилядите му бири и рап, ама..
носталгично ми е да, ноо днес е последният ден за месеца, този месец много неща станаха, надявам се август да е по-добър, макар и по-беден на събития.. пусти надежди
Страшен финал. Не стига че щях да направя егати тъпотията ами и му казах на всичкото отгоре.
От петък до вчера беше невероятно! Със сигурност се нуждаех от нещо такова. Няма нищо друго като планината. Забавлявахме се всеки път до сутринта, после се наспивахме за няколко часа от чистия въздух, разходки, пиене, гответе, игри. Абе, хубаво си беше. От вчера и той е в прегръдките ми и всичко е прекрасно.
Единствения проблем е липсата на едно нещо, което мисля, че ще изнерви и двама ни и ще е кофти. И няма начин да го измисля.
Липсва ми. Радвам се, че работата му върви, но пък го виждам само сутрин за 5 минути и вечер за няколко часа. Изморен, раздразнителен и доста по-мълчалив от обичайното. Сякаш си живуркам с някой друг човек, а моя е на почивка някъде. Великото напрежение ще го държи до септември, после ще се успокоят нещата и се надявам истинкото му аз да се завърне. Не, че имам нещо против това, което е сега, но другото си ми е любимо! <3
Защо никой не си спазва обещанията?
Чувствам се сякаш съм заобиколена от пълни идиоти, честно.
Ще отида да видя за оная работа какви пари дават и ако е окей, ще я започна.
Честно не ми дреме за парите сега, но след това неизпълнено обещание, ще им цепя канчето на нашите.
*сън*
Толкова обичам, да си почивам няколко часа вкъщи преди отново да замина за някъде. Дано леля да сготви нещо вкусно. Чувствам се повече от лежерно. Радвам се, че с него за първи път от доста време поговорихме като големи хора. Много ми олекна.
може би дотолкова съм свикнала с отсъствието му. това е единственото ми обяснение. мразя да нямам контрол. мразя да не мога да си обяснявам някои неща. не се разбирам, а очаквам другите да го направят. не се разбирам. тъжно ми е. защо никога не плача? липсва ми баща ми. искам най-сетне да се пребере. хубаво е, че поне удържах фронта срещу цербера. мислех, че ще е хубаво. е, явно не е достатъчно. не мога да понеса да се държат така с мен. не съм вещ. не съм собственост. може би съм твърде мека. какво ли друго да очаквам... тъжно ми е
пак кошмари ;/
сънувах, че вампир точи лиги по врата ми, а онзи ден ме гонеше убиец ;///////
Прекрасно е да говориш със някого на сериозно, да сте на същия акъл и той да е на твоя хал. Че и по-зле. И да ти казва да си щастлив, защото е само това, а не И онова. И да знаеш, че има И по-зле. Аз наистина не помня двете с нея да сме били някога в различна ситуация. Правим, струваме - едно и също. Обикновено аз в много по-минимални размери. Ей това е то!
Пак заваля, явно и днес няма да се видим. Много ми е тъпо, защото има интерес от негова страна, което ме радва, но с бурята отвън ще се примирим само със скайп разговор
рамщайнке, ти ли си?
Прекрасен ден,уредих си нещата за стажа,интервюто за работа мина прекрасно
Цяло лято ще живея в неговата къща,ще се излежавам в леглото му и ще мачкам чаршафите мислейки за него.Сложих си и пилона в хола му ,жалко че няма как сега да ме гледа.Толкова ми е щастливо и влюбено ,че се плаша.Винаги нещо ми се случва,нещо много лошо.
Облачно ми е. Имам нужда от гуш, гъделичкане и пак гуш. Имам нужда някой така да ме разсмее, че сълзи да ми текат от смях, да се зачервя цялата, коремчето да ме заболи и да не мога дъх да си поема. И после да ме нагушка сиииилно.
Много ми е тъпо. Независимо, че се държа отвратително в последно време, независимо, че и аз бях бая ревнива и истерична, ми липсва. Осезаемо е. Толкова бях свикнала с милите есемеси, позвъняванията за "добро утро", "какво правиш", "току-що гледах еди-какво-си и се сетих за теб" и всякакви подобни простотии... А сега ги няма. И него го няма. След тягостния разговор няма нищо. Цял ден се ослушвам, постоянно си поглеждам телефона, а той не звъни, не свети. "Няма пропуснати повиквания", "няма нови съобщения". Много е тягостно. Не знам къде е, как е, нито какво прави.
И не искам да знам. Страх ме е от отговора. Знам, че вече не иска да ме чува, нито да ме вижда. Не че не би си вдигнал телефона, ако му звънна, но какво от това? По-добре телефонът да мълчи, отколкото да ми говори студено. Няма да му звъня, нито да го търся. Това е. Колкото и да е болезнено, колкото и да ми се иска да го чуя, просто няма да го направя. Иска си свободата - има я. Самият факт, че той не се обади цял ден е достатъчно показателен какво иска и аз ще уважа това, няма какво друго да направя. Не обичам да се бутам там, където не съм желана. Явно понякога да обичаш някого не е достатъчно. Явно той не е обичал достатъчно. Или явно просто има неща, които не се преглъщат(не, не става въпрос за изневяра). Абе, тъпотия пълна.
Малко положителни новини: направих си хубав маникюр, вкъщи, сама.Маникюристката, естествено, е мнооооооого по-добра, аз се наклепах като 10-годишно, ама има прогрес. Преди се мацах като 5-годишна.
Купих си лекарства, лекувам си гадните странични ефекти от антибиотика, междувременно си изкарах необходимите документи и съм пълен айляк вече. Утре ще се видим с нея и съвсем ще ми е айляшко, имаме да поливаме все пак - дали загуба, или успех - ще се разбере тъкмо когато ще почваме алкохолната фиеста.
От събота насам го повтарям!Първоначално написано от NambyPamby
Ам че как да съм,много мразя да чакам,особено като сме се разбрали за нещо...и му го говоря от 2 дни,ама нищо. То си е мой проблема. Само да не стане аз да съм излъганото камилче щото тогава небе и земя ще се съберат...
Никакво ми е, смотано ми е, нишо не ми се прави.
Дано поне тя си изкара хубаво :*
maDamn
претръпнала, чак не ми се верва.
и безотговорна съм малко тези дни/седмици/месеци, но явно такъв е периодът.
също - явно контролирам времето навън, защото ме илюстрира чудесно:Д
гледам Приятели и отчитам порастването през годините...
знам, че предстоят много хубави неща, но мъничко ми липсва наивния максималистски романтизъм и приходящото го въображение, да.
Не мога бе, просто не мога!!!!!!!!!! Знам, че е супер малко, но на мен ми се реве. С глас и то. Ама последното го сдържам все още, сълзите са на лице в момента.
АОАСоадйаосйдаслйдоалрк,л кдосйавеакекдафлйайосйда орйакейавоейоайеойесо!!!!!!! !!!!!!
Адски съм уморена. Дните ми се сливат. Никога не бих могла дори да предположа, че някога нещата ще се стекат по този начин. Чувствам се тооооолкова щастлива и обгрижвана, и прекрасно. Малко ме плаши ситуацията, естествено, обаче не искам да насилвам нещата. Много ми е любопитно как ще се развие това и т'ва пътуване 'дето го чаках като манна небесна, ми се вижда като няк'во изтезание. Липсват ми някои хора и ме е яд, че не ми остава време дори за телефонно обаждане.
‘Драстиии! Последните два дни си ги изкарах на вилата. Това е единственото място, на което мога да си почивам истински. Ах, колко спомени ми изникват в момента. Всяка ваканция бях там. Понеже къщите се разположени на баир децата от по-долните къщи излизаха първи и идваха все по-нагоре, докато не се извикаме всички. Mалко ми беше гадно, защото моята къща е най-високо, почти в гората, и все си мислех, че ще ги домързи да се качат и ще трябва сама да слизам до тях, хахаха. Но като едни добри приятели и лято, и зима те се изкачваха, и изкачваха винаги... ;3 После се започваше голямата игра. Стражари и апаши, Народна топка, Жмичка, Държави, Кралю-порталю, Чекмедже, Сирийчета...Правехме си сами колички (или поне така си разправяхме, хахаха, но истината е, че всеки молеше някой възрастен да му направи НАЙ-ХУБАВАТА И БЪРЗА количка!!!), защото след това слизахме на изоставената картинг писта и започваше големият смях. Аз винаги се падах в отбор с Марин, най-пухкавото момче. Беше ми много сложно, когато ми идваше редът да го бутам с неговата количка :{{{{ Това беше единствената игра, на която винаги губех. Ей, много мразя да губя… :}}}}} А, да! Имах най-хубавата колекция от салфетки и марки. Всички момичета ми завиждаха, хехехе. И най-силното тесте на Ю-Ги-О имах. Ама те всички момчета бяха добрички и аз често си раздавах картите на тях. Менкахме си и от онези лепенки за албумите на Чипикао. Често в дъждовните дни събирахме някакви пари, купувахме си вафли Лачита, сокчета Калифорния и отивахме в моята къща, защото имах най-много касетки с детси филмчета, след това играехме Домино, Черен Петър, Не се сърди човече, Макао, Магаре, Война... Август месец се катерехме, за да си берем дуди. Правехме опити да си правим къщичка на дърво, но нямаше как да ни побере всички, а не искахме да се караме, затова така и не я довършихме... (((((((: Краят на лятото беше най-тъжен. Но пък се успокоявахме, че зимата ще дойде бързо и пак ще се видим. Еххх, зимата! Бях си нарисувала панда върху седалката на гига бързия ми Чук и гек. Всеки искаше да се вози с мен ;3 Слизахме чаааааак до детската градина, замеряхме се със снежни топки, правехме се бели мечки, а пазачът постоянно ни смъмряше. Прибирахме се измокрени да обядваме (за да ни смъмрят малко и бабите ни), и после пак изчезвахме...сигурно няма да ми стигне времето, ако тръгна да си припомням всяка забавна история ((((: Уви, отдавна минаха тези години. Сега, когато ходя, няма деца по улиците. Някак пусто е. Доста ме натъжава това. Чат-пат се срещам, с онези- вече порасналите тукашни деца. Говорим си,усмихваме се за прекрасното ни детство и се възмущаваме, че това страхотно място е опустяло. Обещаваме си, че след време децата ни отново ще върнат чудната атмосфера из нашите любими улички ((((: И така със спомените... Та, заведох един младеж там и доста му хареса. Направо не искаше да си тръгва, хахаха. Въпреки, че направихме цялостен ремонт скоро, къщата не изгуби онзи приятено-уютен облик. Както и да е, малко се отклоних. Бяха безгрижни няколко дни. Имах нужда да релаксирам и да бъда поглезена, определено. Обожавам спретнатият двор, с всички декоративни нещица около него. И страхотно ухаещата ми градинка. И басейна, с прекрасната мозайка. И удобният хамак, междву двете вкусни джанки. И лозницата, която пази чудна сянка. Обожавам гората и реката, които са на 500-600 метра от къщата. Обожавам даже денонощното магазинче-караванка, от което ми взеха нектар от кайсии и шоколад, в 4 часа през нощта, мхмхмхм. А преди да си тръгнем намерих една кутия от любимите ми кецове, в която си съхранявах разни малки сантиментални неща. Парадоксалното обаче е, че през година-две я отварях и я разчиствах. Не знам на какъв принцип избирах кое да изхвърля и кое да запазя, но след тази процедура винаги се чувствах някак по-добре, колкото и странно да звучи. Добре, че вече нямам нужда да го правя това, хах. В този ред на мисли нямам търпение да дойде декември месец. Не за друго, де, просто зимата отново мисля да намина, но този път за по-дълго време, защото тогава е още по-прекрасно.
пп: заболяха ме скулите от усмихване, баси.
Последно редактирано от pandabear : 07-31-2014 на 20:50
Освен да си изчистиш кутията и тиВкъщи <3
Enough said.
SpiritInBlack има ЛС
Бахти гадното време, бахти чудото. Чувствам се като на село в тая София. Завали ли - нещо спора. Или няколко неща .
Не знам за нея как са нещата. Не ми се превключва на нейната предавка, просто има толкова неща, толкова много. Усещам промяната и в нея и как се чувства , че пропада в пропаст, но май не мога да и помогна. Иили не искам. Неделните разходки в парка не са достатъчни за мен в момента. Едва ли някога ще бъдат.
ТОЧНО я харесах, хахахахахахаха, смея се с глас.
Вкъщи съм си
За пръв път отказва да поговорим за нещо, което явно се явява като проблем между нас. Заобикаля, върти, суче... но няма да му се размине.
Ще изчакам малко да смъкне напрежението покрай работата и горко му.
Аз и без това имам куп свободно време и също толкова голям куп с книги, та мисля, че програмата ми за следващите дни е ясна. Дъждовното време се оказа от голяма полза.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
