- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
I walk this empty street on the Boulevard of Broken Dreams where the city sleeps and I'm the only one and I walk alone...
Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи-музика, лъчи. Не искат и не обещават те...
Спи ми се, а имам толкова много неща за правене. Освен това, не, когато се каже 5 параграфа есе, аз няма как да знам, че от мен се очаква да напиша 8 страници, като иска 8 страници, да си го напише в рубриката. Сега ще трябва да започвам отначало всичко
Благодаря ти![]()
Да тя ситуацията беше малко странна, не точно зарязване, аа нее знам как да кажа.. ии да толкова време не си бяхме говорили и писали, и когато му бях писала(бях бясна ;д), 6 часа без да спрем какви ли не теми не обсъдихме, това не знам какво е...и ми каза да се сещам от време на време за него и разбрах, че е бил наясно с всичко случващо ми се през цялото време( през което не си говорихме) ... а изглеждаше, че не му пука ..странни момчета
чувствам се както всеки ден...и се питам, кога ще свърши тоя период..Отдала съм се на спорта, само това помага, когато си в депресия, само тая физическа болка притъпява душевната : )
Ако те боли на едно място, удари се на друго да ти мине. ;д удрям,удрям, ама не минава
В мойта сцена на живота,
вече ще си публика,
и от ъгъла ще гледаш,
как ще блестяя..
И аплодират ме, по име викат ме.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=440091 влез...
Като тийнейджърка!![]()
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Странна смесица от умора и енергичност.
Мразя ги тея от Google! Цял ден се занимавам с глупости.
Липсва ми. Писах. Трябва да го правя по-често. Отпускащо е.
И се зачетох в постовете от миналото лято. Все едно съм била друг човек. Харесва ми.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Някво ми е тъпо. Дано утре бъде интересен ден, просто се нуждая от някой нов интересен човек в живота ми, не знам кво е тва чудо.
Къх.
Всичко ми е толкова еднообразно,дано тва пътуване до Варна внесе свежест,щото иначе ще е маса тегаво.
maDamn
Добре, това беше... wtf.. Едно е да го гледаш на някое клипче, друго е на теб да го правят. Като ти кажат фокуси си представяш тип "Избери си някоя карта. Запомни я.", следват 7197247 нареждания и "Бам! Това ли е твоята карта?". Да, ама не. Държа една карта, той държи друга и после не знам какво прави, ама се появяват коренно различни карти. Кога ги смени, как? о.о За човек който работи с логика е подлудяващо да не вижда логиката и само да може да си стои гледайки тъпо.Това е просто удивително, такива хора ме мотивират невероятно много. Правят нещо различно и са перфектни в това. Трябва повече хора да се отличават по този начин!
Обичливо ми е, ама много...
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Плача, защото съм бясна.
Интересно явление е.
Колкото и виновен да се е почувствал, малко му е било, ако ми се удаде възможност, през носленцето ще му го изкарам.
Ама й купих суууууперякия подарък, БОГ СЪМ!
чувствам се пренебрегната,недооценена и излишна .
много ми е тегаво за това момче,не мога да продължа.
чувствам се непривлекателна и неатрактивна,
искам някакво внимание ,увлечение,просто нещо ...
чувствам се...самотна. хубавото на всичкото тичане насам-натам, задачи, учене е това, че не ме оставят сама със себе си и не ме налягат депресиращи мисли. като труп съм. училище, напрегнато класно, уроци, зубрене на една от най-сухите материи, които съм отваряла и накрая..един прекрасен и отпускащ душ. чувствам се добре сред тълпата, сливам се с нея, разменям по някоя усмивка с непознати, раздавам обяда си на някое тъжно куче..., а когато усетя мириса на завивката ми.. <3
липсва ми. как ли бих реагирала, ако се видим? сигурно ще припадна. имам чувството, че не сме се виждали от векове. всъщност ние наистина отдааавна не сме се виждали...и чували. искам да чуя този топъл глас. иска ми се да можех да кажа, че не ме е търсил, иска ми се да имах оправдание...
Точно тази вечер ли трябваше да отсъства от вкъщи...?!
Точно сега, когато най-много ми трябва някой, на когото да си изрева мъката. Тъжно ми е, направо физически болезнено, а няма с кого да споделя. Изведнъж всички ''приятели'' и познати ми изглеждат супер изкуствени и неистински.
Тогава ще си роня сълзи сама, ПЪК!
Не си спомням кога за последен път бях истински щастлива, кога се усмихнах от сърце.. Празно ми е. Не се чувствам обичана, хубава, желана. Баба ми е най-близкия човек в момента и ме боли ужасно, че не мога да и покажа какво значи отношението и за мен.
Искам времето да се стопли и да мога да тичам, тичам, барем изчезна нанякъде. Спя по 4 часа на денонощие и не ми се спи. Имам енергия, което е странно за мен. Ужасно критична съм към всички, така ми се иска да си затворя очите и да бъда добродушно глуповата. Сиво ми е.![]()
ъм, пак нямам идея как съм...не ми е забавно, това ниво на близост е най-противното нещо на света...
не съм свикнала на такова отношение...знам, че го е грижа за мене, но никога не съм държала да го показва, особено по такъв начин...неприятно ми е, не му искам извиненията и тези разговори...исках да е наясно с глупостта и вината си за настоящото положение, ама не, пак се изроди в друго нещо...преди беше по-добре, може да ме мъчеха вечните недоизказани истории, може да беснеех в някои дни, но бях и по-щастлива, когато се разбирахме само с поглед и две приказки, наместо сегашното постоянно обясняване и притеснение, това не е уважение и обич, това е друг тип психически тормоз...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Цял ден ми е ретардско, заспало, дъжновно и уморено. После нещата бързо-бързо се оправиха. Имам си прекрасно момче - остави ме да се наспя както аз си знам, чак бях засънувала. По едно време усещам как някой ми се намества зад гърба и ме ръчва с дупе да му направя място във собственото му легло. :д Даже и котката не ме е закачала, като да не повярваш чак. После се видях с двама приятели и сега ми е кеф и лигаво. Досега писах разни работи, което ме направи още по-щастлива. Пие ми се кафе, дейба. Пак, отново. :д Нагласих нещата за утре, йей.
Утре за предпоследен път ще го посрещам на летище)))) Звучи толкова близо краят.
Добре ми е и вълнуващо. :З
Днес ми е щастливо ^_^
Приятен ден беше, пропуснах училище, макар и по независещи за мен причини. :Д Като изключим посещението при зъболекаря (тези хора изобщо не се съобразяват, че устата ми не е направена от ластик!) и цялата болка и бла-бла, съм доволна. Беше ми последният ден от курса за IELTS, малко е тъжно, защото беше интересно и забавно, запознах се с доста готини хора (с някои си разменихме координатите, много мило^_^), но пък ако се проточи твърде дълго, очарованието и приятното усещане ще изчезнат.
И издържах на изкушението да си купя нещо сладко / или от сорта на чипс, мечета и т.н. ^_^
Едно такова ми е хубаво и спокойно, ще ми се да се оплача, ама няма за какво
Днес ще е много тъп ден... няма да има нет, добре, че поне рутерът на съседите няма паролатоплата вода ще дойде в 18 00 щотото видиш ли правят някаква тъпа профилактика... навсичкото отгоре ще вали и по някое време ще цъфнат и онези досадните, дето записват данните за парното... абеее просто няям думи
![]()
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Утре заминава.Не искам не искам
Няма да ходи и въобще няма да го пусна . Какво ще правя 6 месеца без него
Имам чувството че ще се побъркам ... не искам да плача .Искам да съм добре за да не се притеснява той но не мога .