- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
Ами а де,и аз това все се чудя...?!?
Иначе като цяло ми е някакво беземоционално,сиво и празно.Но сякаш все по-малко впечатление започва да ми прави.След толкова много години сякаш започвам вече да свиквам и само в редки моменти да ми прави по-голямо впечатление.Все по примирено ми е сякаш...
Иначе вчера след един месец чакане за записана дата и след още един след презаписване понеже от НАП не счели за никак нужно да ни информират,че трябва да се попълни формуляр номер 7 та спрели да ми се отчитат здравните осигуровки от началото на миналата година,успях най-накрая да се добера до очната лекарка във Vision. Диоптрите ми се оказаха изобщо непроменени,но за сметка на това и без спомената думичка от моя страна и страна на баща ми първо сестрата дето ни развеждаше и правеше изследвания, а после и лекарката забелязаха,че имам ечемици (забравих как е по медицински).И ме попитаха откога са.Разбирайки,че не са скорошни,а най-старият е на повече от 3 месеца ми заразправяха,че личната ми лекарка веднага щом съм отишъл при нея е трябвало да ме прати при тях.И сега ми пуснаха леката или средната артилерия.Капки по 4 пъти на ден,мехлем по два пъти и топла вода върху клепачите.След един месец контролен преглед и ако не са се скрили вероятно ще трябва да следва тежката алтилерия.Скалпел и цепване и премахване...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Притеснено,вълнуващо.... Предстоят ми изпити, матури, балове.. все още не съм си поръчала рокля. Доста неща ми предстоят, а емоциите се увеличават все повече.![]()
Тъкмо бях тръгнал и аз да се оплаквам, но като видях какво става на предишната страница...
Позитивното при мен към момента:
-Не мога да свикна напълно на ставането в 05:45, но след днешните 2км. кроул се чувствам добре, перфектен заряд за начало на деня.
-Още 4 страници и завършвам 44 въпрос от конспекта по гражданско ^^
-Нямам търпение да дойде понеделник, за да купя подаръци на рождениците
Каквото не е наред, ще го оправя
„Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности."
„Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности."
^Харесваш ми :Д
Сготвих на момчетата и си облизаха пръстите! Преди това ударих над 3 часа учене на история; в момента виждам сметката на математиката, а след това може да се захвана и със езиците. И някой сладкиш да направя. И ми е пълзотворно, ученолюбиво, спокойно, и хубаво.
Лелееее, е, не бе, махни ме от приятели, нещастник.
#дасилайно...
Какво си сготвила, че нещо се изчерпах и нз какво да спретна за моите хора ?
Иначе ми е ужасно напрегнато, нервно и тем подобни, нямам търпение да се разходя самичка после, смятах да излезна с приятелка, но не мога да и причиня излизане днес точно с менОбичам ги и двамата, това ме крепи...
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Харолд да се спасява. Сто пъти му казах, че не мога да го направя т'ва нещо, пак на мен ми го изтърси. Еми, да си го прави той. Загубих толкова ценно време да правя тоя проект, което можех да прекарам мъчейки курсовата по графики. Изпратих му онова жалко подобие на нещото, което той имаше като идея, изпратих му и един роман с извинения и обяснения, надявам се да не ми пише кръгла нула за участие, защото дефакто аз си се постарах, сега какво да направя, като нямам неговите възможности и умения и за първи път пипам такава материя.
Много обичам като не виждам оня идиот. Не съм го виждала от 10 дни, нищо ,че живее в съседната стая.И с другите двама колко добре си прекарваме, и тя стана по-тактична, и той започна да ми отделя повече внимание. Искам само да си седим и да се гушкаме взаимно.
/това не прозвуча правилно, ама.../
Утре - Лондон, нямам търпение. ^^
Преди това обаче последен гърч с курсовата, дано да успея да я свърша поне донякъде.
Разнежено.
Сегашния момент е вечност. Не искам да я пропилея с липсата му.
Избухва ми се. Ама няма. Тъпо.
Sonata Arctica - Love
Толкова съм щастлив. Най-накрая албум, който да не ме разочарова. Надявам се като пристигнат дисковете качествето да е доста по-добро от това, което е в нета. Имам какво да слушам в близкия месец.
Трябва да си изровя наколенката, за да не ми се прецака коляното отново. Иначе съм доволен от сегашните резулати, след месец-два ще е точно това, каквото искам.
Пие ми се, мда.
Чувствам се като доброто прасенце, което си изяжда всичко.
Чудя се кой ли ден ще се събудя и ще се търкалям?
Интересна песен, много!
Хубаво ми е. Денят мина изключително ползотворно и съм много доволна. Сега май ще си почина малко, пък утре и в петък ще мина през материала, доколкото такъв материал става за преговаряне и ще се постарая да не се притеснявам толкова. Няма да дойде края на света каквото и да направя.
И да си се върна на днескашния ден, за да му се порадвам още малко!Станах рано (така де, това е малко относително, но беше достатъчно рано, за да свърша всичко което трябваше), денят си продължи даже по-добре от очакваното! ^^ Е, накрая се усетих, че имам тренировка маааалко преди да успея да си изпусна спирката и си мислих, че ще стане пълна трагедия, защото бях абсолютно демотивирана, но съм доволна от себе си. Лялляляля.
Радостно ми е!
Лигаво ми е.
Тежко им на хората, които трябва да ме търпят в такова състояние.![]()
same shit.
Всеки ме използва. Всеки намира изгода от мене..
До който се доближа го наранявам. Все аз се държа гадно с хората, никой не осъзнава до каква степен ме нараняват.
Спряла съм да очаквам нещо хубаво. Нищо добро не ми се случва. Потъвам си в мислите и някак си там ми е по-добре от самата реалност. Писна от ми от фалшиви хора, фалшивите ми усмивки постоянно... Не издържам повече по тоя начин.
Човека който е най-важен за мен, отново не се сеща за мен... смисъл да се боря вече няма.
Като цяло се чувствам като outsider.. имам нужда от някаква промяна.
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
Много, много, ама много съм happy днес. Разбрах, че съм си взел с много добра оценка изпита от вчера. Мислих, че съм се изложил тотално и бях готов направо за поправка. Сесията ми мина успешно. Сега ми остана единствено да се съсредоточа върху практиката която ми предстои, а тя ми е и най-важна. Много се радвам също така, че най-накрая успях да си избия от главата (почти) напълно и момичето. Сега ще си почина мъничко (не, че нещо съм се изморил особено
) и продължавам яко напред с всичко
.
Последно редактирано от Shines : 03-26-2014 на 20:33
страх ме е. няма да се справя. осъзнах го. просто искам да бъда оставена на спокойствие. животът си е мой.