ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[SummerRain]

Ще се обади.
Няма да се обади.
Ще се обади.
Няма да се обади.

[Dagichka]

искам да съм антисоциална, да стоя по цял ден затворена в стаята, но с него.
уморена съм от моя живот, все едно не съм на 18, а на 80, 'баси.. но съм наясно, че нищо не става така, както аз го имам. ма дано стане така, както е най-добре за мен

[Wwwooow]

Случвало ли ви се е да си спомните някакъв момент, хубав момент, и да започнете да се смеете и след минутка да си припомните, че това никога няма да ви се случи отново и да ви се напълнят очите ?...
толкова ми е празно, а всичко ми е наред..

станах рано, както всеки ден, бягах, направих си упражненията, почистих си стаята ...а сега си почивам, после ще гледам някое филмче, ще си почета книжката и така ще мине денят ми.

[DisappointedDreamer]

Аз пък се опитвам да бъда единствено позитивна и имам огромен напредък! С бъбречна криза съм, болят ме адски много бъбреците, ама си пия болкоуспокояващите, учейки по невробиология. Сутринта бях навън, грее страхотно и топло слънчице! Чакам го и той да приключи своите задължения, че да ме изведе отново навън, да хапнем по сладолед. Само дето, в моето състояние приличам на новородено кученце с бутилка гореща вода на кръстта и изтощена физиономия, дето може да прави по 10 малки стъпки преди да спре за почивка. Хах.

[Ivaaaaa]

Ами чувствам се..и аз не знам как. Чувствам се по много начини. Хем едно такова вглъбено (приятно вглъбено), хем и доста самотно (неприятно самотно). Хубаво ми е на село. Ама ми е хубаво и на училище. Не защото ще видя конкретен човек (има такъв), не защото ще науча нещо, а защото ще съм сред хора, които ще ме разсейват по някакъв начин. Чувствам се странно когато се разхождам из навалицата и виждам различни хора, различни съдби, различни истории на израженията им. Някак сред това множество забравям за себе си. Претърпявам необяснима метаморфоза. Повече от всякога си задавам въпросите: ‘Какъв е смисълът?’, ‘Каква е мисията ми?’, ‘Имам ли изобщо такава?’, ‘Коя съм аз?’, ‘Къде е мястото ми?’, ‘Такъв ли е светът, какъвто го виждат очите ми?’ //това след епизод на brain games за цветовете//. Май съм в депресия. Май депресията е причината за загубата на паметта и концентрацията ми. Или пък тревата? Или храната?.. бах ли го. Понякога ми става носталгично за старото ми Аз – типичното добро момиче (с цайси, хаха), остър и бърз ум, бележкарка, рядко ми се шареха оценките. Сега и за това почти не ми пука. Е, дразни ме мисълта, че има и по-умни от мен, но пък се успокоявам с това, че пък доста хора не притежават моите знания. Станах по-несамоуверена. Понякога осъзнавам, че доста се подценявам, но съм максималистка. Отслабнах. Отново. А тъкмо бях започнала да наддавам. А и само ме засрамват. Как не им беше неудобно да ми задават такива въпроси, а и тези подмятания… Ах, тези момчета! Е, остана поне едно нещо, което все още ме кара да се усмихвам…поне мъничко. Май никога няма да ми омръзне да ми галят егото. А който казва, че това е повърхностно, и че изобщо не се интересува от такива неща, моля да се гръмне! Лъже! Лъже и себе си! Все още съм във форма, но границата между красивото слабо тяло и анорексичното е много тънка. Засега съм в първата група. Засега. Честно казано и за това не ми пука вече. Не ми доставя удоволствие и излизанията насам-натам. Миналия петък (май) бях на едно събиране. Станах и си тръгнах. Казаха ми, че съм се превърнала в аутсайдер, лол. Не беше демонстративно, но явно така изглеждаше. В съботата (на следващата вечер) бях на РД. Отново си тръгнах набързо. Чувствам, че нямам какво да си кажа с никого. Не намирам за уместно мълчаливото ми присъствие сред тях. Сякаш бях в дежа ву (може би?). Сякаш съм преживявала тези неща стотици пъти и съм им се наситила. Пълна ретардация. Нямам си и на идея по какъв път да поема след училище. Всеки ми се меси (искам или не мнението му), всеки като че ли знае кое е най-добре. На мен пък ми се иска да им вирна малкото ми средно пръстче в устата, за да замълчат, мамка им. Ама съм твърде гуд гърл. И заради този факт и порива ми към добротворчество, реших да стана вет. Питам се дали това е достатъчна причина. Изгубих нишката на интересите ми, отдавайки се на твърде много и (явно) непосилни пътеки. Сега съм в някакъв безкраен лабиринт, лутам се и го давам яко на шесто чувство (доколкото то ми говори изобщо нещо). Що не станах биатлонистка, ски бегачка, алпийка, а-у? Мамка му! Сега, години по-късно когато отсявам всички тези неща разбирам, че единственото, което ми е останало и ме привлича са ските (като начин на живот). И тук се чувствам неразбрана. Никой не може да вдене тази моя любов. Ама майната им на всички и на никой. В главата ми постоянно отекват думите на доктора към самоубиеца в един филм (не ги помня точно…естествено): ‘Ако не намираш смисъл/ако няма за какво да живееш, тогава подари живота си на някого/нещо/няква кауза. Поне ще направиш нещо добро.’ Гениално! Още по-хубавото е, че стигнах до това прозрение преди да гледам филма. В главата ми се върти и друг цитат от тоя филм: ‘If you want to end your life, end it. You don't have to kill yourself to do that.' Гениално! Отново! Този филм ми даде доста отговори. Лошото е, че това е само филм. Хубавото е, че все пак някой го е измислил, някой също е стигнал до този извод… Аре, че много стана. Have a nice day ( :

[102]

тлдр
шегувам се
тва заслужаваше отделна тема

[AliceSw]

оооофффф, не може толкова да искам същия човек след толкова години...имам физическа нужда от него, липсва ми, при все че снощи в 2 се видяхме последно...чакам да се обади, макар че мрънка, че е зает, не че няма да го направи де...мамка му, след всичките скандали и ужасии, след 4 години отново съм влюбена, в същия човек, при все че знам как ще свърши отново, не мога да повярвам в това...

[SonataArctica]

Днес успях да се порежа 2 пъти, да се прискрипя и да счупя чаша, а е едва 3 часа... Много съм разсеян и не мога да спра да мисля за нея. Не знам какво обаче да направя - да следвам сърцето си или да слушам гласът на здравият разум. Забавното е, че двете са напълно противоположни неща. I'm so messed up.


Words like violence
Break the silence
Come crashing in
Into my little world
Painful to me
Pierce right through me
Can't you understand
Oh my little girl

[Monny97]

супер притеснена съм

[shmatarok]

Повече с автобуси за повече от 3 часа никога няма да пътувам - самолета и толкова, бахти ужаса, поне парното можеха да пуснат.
Иначе Лондон - много добре. Richmond - още по-добре, много ми хареса, чудесен парк и семинарът беше страхотен, ако не беше гадното пътуване щях да съм с чудесно настроение.
Убита се чувствам, ще проспя остатъка от деня.

[fUcKsMiLe]

Липсва ми адски много!
Само няколко дни останаха.. само няколко дни. <3

Не знам какво да си кажа с нея, съвсем сериозно.
Искам по-бързо да се махна, че да не я виждам повече.
Приятелството ни явно се крепи само на разказите за нея и гаджето и, егати.

Давам си почивка, ще прочета книгата, ще си видя момчето, ще се забавлявам и после пак даскало.

[babity]

Ще се обади.
Няма да се обади.
Ще се обади.
Няма да се обади.

Не се обади. Отново. Без коментар.
Снощи направих разкритие. Понякога било по - его буустващо да откажеш, отколкото да отбележиш. Не знаех.
Пак ник'во разнообразие. Явно е цяла фаза. Ебати якото!

[YSMF]

Притеснено ми е :/

[XTREMEFREERIDE]

Малката ни мушмулявка е толкова прекрасна ♥

[Lilanda]

Дъъъъъълъг път беше..Много съм изморена..Преяяяяядох..;3

Писмото много ми хареса..Толкова ми е мил и прекрасен..Мех..В близките няколко дни вероятно няма да мога да го чуя..

[TheBeliever]

Объркана. Днес и писането не помага.

Въртя се в кръг. Но не е точно кръг, по-скоро е овал. И той е в центъра (овала има ли център?), а аз ту се приближавам, ту се отдалечавам. Защо не мога да си харесам място?

[bloodyF]

като пропадаща в Марианската падина...

[JustaLittleKid]

Имам чувството, че ще умра. Ето затова не обичам мама да готви вкусни неща, преяждам.
Направо не мога да дишам.

[mayaaa]

Fuck yeah, baby! Бог съм!! ОБИЧАМ СЕ! И даже ми казаха, че решението ми е "страхотно" и като гледам наистина беше доста "по-красиво" и по-бързо от останалите. Сега го удрям на пълна почивка за няколко дни! Ляллялялля... ^^
И най-после си направих така отлаганата тренировка с инструктор и е суууупер яка. Натоварваща, но е приятно натоварване. Само дето съм пълен fail от към техника все още, но всички по реда си, никоя не се е родил научен.
Оооо, толкова си се радвам!!

[JustaLittleKid]

Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!

[102]

Бях забравил колко е готино да гледаш "Смъртоносно оръжие".. за жалост е озвучен, но в момента ме устройва.

[stynioo]

смесени чувства.

сякаш съм решен , но нека да не бързам , има време.

[paradosou]

МНОГО разочарована. Губи ми се последният случай, когато изпитах подобно чувство; така или иначе е без значение колко време е минало, не знам защо тръгнах в тая посока.

Задаваш съвсем конкретен въпрос и вместо също толкова конкретен (и коректен... примерно) отговор, получаваш един тон непоискани, крайно снизходителни "съвети", почти нямащи общо с темата... Трябвало едва ли не да съм с невероятни възможности, за да ми се изпълнят плановете в срока, който съм си поставила. Пхах. Сякаш не познавам достатъчно връстници, които са постигали дори по-високи резултати. Много важно, че пътечката, която съм си избрала, е почти неутъпкана. Парадоксално, ама точно най-рисковата нагласа е да се вкопчиш в чуждия опит, натрупан преди ти изобщо да се появиш на сцената, и да си убеден, че друг начин /освен да го следваш/ няма (или, ако има, не е за теб). Преди час, въпреки че се мотивирах още повече след всички изслушани малоумия, бях по-подвластна на емоцията и истински се дразнех на негативизма и на необмислените предсказания. Сега се проявява най-вече съжалението. Както наскоро прочетох в един друг форум: 'качественият човек ще ти даде усещането, че и ти можеш да си като него и не е непостижимо да грабнеш желанията си; константното демотивиране и безпочвено саркастичните коментари са за малките човечета'.
Единственото, което е от значение, е че знам какво искам и не ми липсва готовност за неудобства, пречки, обърквания... Липсва ми социално програмиране, уау. Смятам да си се справя и без него.

[babity]

Липсват ми няк'ви супер рандом хора, 'дето никога нищо, майна. Мееега странно! И то изведнъж, от нищото.
И пак се сети след хиляда часа, добре. А аз съм с капацитет на саксия (без растението вътре!), разнежвам се. Нищо че реализацията пак е мухъл до немай и къде.
Тря'а ми нещо ново и различно. И го подхващам. Само да не се окаже като предните. Предубедена съм към деви.

[xoxi]

Малката ни мушмулявка е толкова прекрасна ♥

Aйййй <3 Това ли е новият любимец? Да ви е жив и здрав!!! Благун!


Чувствам се много добре.
Ако не треперех като лист по цял ден, независимо от температурите, щеше да е по-добре, но съм без претенции. Знаех, че всички хубавини, които се случват в последно време, ще ми излязат през носа, а този път дори буквално.