ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[TheDevilInMe]

Ден 3

Чувствам се безсилна и ужасно самотна без него . Искам да чуя гласа му дори за една секунда ......

Горе главата, определено трябва някакси да откриеш нещо разсейващо, била съм на твое място миналото лято бяхме разделени за 3 месеца, сега ще ни се наложи да не се виждаме цяла година с малка почивка, когато ще се видим за 1 седмица... ужасно трудно ми е, но ако не се разсейвам с нещо бих се побъркала, гледам да съм добре и щастлива до колкото е възможно, защото знам, че той би искал да съм

Oн: Добре съм, след малко ще излезна с приятелка, която не мога да виждам особено често, а преди си излизахме постоянно, ама няма как... после ще си поговорим с него и за нататък не знам

[babity]

Като една гладка кокошка цяла нощ сънувах перверзии.
Уф, трябва да си отивам след малко. И тря'а да си измисля аутфит за четвъртък отсега, което ме притеснява лекинко.

[pandabear]

"Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва да започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно, че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне, и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в изключително кратките мигове, когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха ѝ в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците ѝ, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката ѝм трябва да приключва, когато никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност, и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна."

[fUcKsMiLe]

Точно когато имам нужда някой да ме успокои, че всичко ще е окей, ще се справя и сама.. и когато искам тези думи да ми ги каже някой близък... еми мерси за "подкрепата" да ти кажа направо. Ако иска ще и се поклоня. Аз после съм тая дето все на контра била с нея. Нормално, всеки път като ми казва, че няма да мога, да не мисли, че е приятно бе да е**. Ще кажеш съм от камък. Винаги съм си показвала емоциите, но сега просто експлодирах.. Поне някоя мила дума да беше казала. Не искам да ми помагаш бе да е**. Кажи ми нещо, да ме надъхаш, че ще мога.. цял живот едно и също слушам. Писна ми вече.. искам да се махна възможно най-бързо от тук.. Едничката ми мечта, сега я превръщам в цел, защото не мога да търпя, да си стоя на дупето още дълго. Матурите да ми минат и ще си хвана партакешите и си заминавам при татко. Отдавна не ме беше изнервял човек до тая степен да ме разреве.. Но защо ли се учудвам.. не е като да е за първи път.

[SonataArctica]

Толкова съм отслабнал, че панталоните ми падат ако са без колан. Още 10на дена за да свърша с чистенето и започвам да качвам. Надявам се половин година да си върна старата форма. Също така, трябва да си купя нови дрехи и поне два костюма. Това ще отнеме доста време... Също така така хубаво се наспах! Общо 18 часа. За първи път спя толкова от поне година. Сега съм пълен с енергия. Ще изляза малко из града, после фитнес и ще се види какво ще се прави вечерта. Мисля, че това е най-'убавия ми ден от многооо време насам.

[SummerRain]

Надеждата води до лудост.

[granger]

Прибрах се скапана , again.
Утре отново излитам за София, а се чувствам смачкана, като знам колко щуротии ме чакат идните седмици, блякс направо.

[Ivaaaaa]

в живота настъпва момент, когато всичко ти се струва тясно. всички решения са взети. остава само да продължаваш да се влачиш нататък. познавам се като петте си пръста. мога да предскажа всяка своя реакция. всяко действие е предвидимо. животът ми е застинал в цимент, целият в колани и въздушни възглавници. аз контролирам всичко. направих всичко, за да стигна до тази точка, а сега, когато стигнах ми е скучно до побъркване. най-трудно е да разбера жива ли съм още.

[TheBeliever]

Ядосвам се на себе си, на реакциите си, на тази нервна топка в стомаха ми, която не знам как и откъде се появи, но не й е там мястото.

Де да беше само ПМС.

[pandabear]

Имах нужда от тази разходка. Времето беше страхотно. Бях забравила какво е чувството някой да направи нещо малко за теб само за да те усмихне. Просто някой, който не ти се води никой. Прекрасно е и толкова истинско. Странно е как понякога се оставяме да бъдем заслепени и не обръщаме внимание на тези хора, които всъщност го заслужават най-много. Толкова време този човек е бил около мен, но аз нито съм го виждала, нито съм го чувала. Дълго време се обвинявах и чувствах празнота. Няма да порзволя поредното ми разочарование да ме сломи. Ще продължавам да вярвам, ще продължавам да раздавам обич, и никога няма да съжалявам затова, защото любовта продължава да е Всичко.

[JustaLittleKid]

Страх ме ееее!

[TheDevilInMe]

Ох, защо нищо не се оказва такова, каквото си представям, че ще бъде.... явно представите ми са доста сбъркани

[mayaaa]

Лигаво ми е, изкарах си пълно бездействие с няк'ви олигофренски песни. От кога не си бях почивала като хората, но мисля, че си го заслужих. Сега оставям този кръг на заден план и започвам да вървя устремено към следващия! Както и да обърна внимание на останалите неща, които ми изостават. Чувствам се презаредена!
Утре имам известни планове, но да видим кои от тях ще се изпълнят и кои не. Коооолко да ми е яко в момента!

[Wwwooow]

Ии започва се една отвратително-отегчаваща седмица.. без грам смисъл
------------------------------------------------- и следващата след нея пак
-------------------------------------------- и пак и пак и пак и пак.....
-------------- ------------ до края на живота

[Jaune]

О, не знам, капитулирам.

[leadyflame]

Бхххх, деня беше прекаран от всевъзножни настроения, надявам се да е заради ПМС-то.

[TheBeliever]

Тази смяна на времето ми ебава майката тотално.

Вечерта ще е или прекрасна, или напълно катастрофална. Бушуващите ми хормони гласуват за второто. Дано той успее да овладее ситуацията, т.е мен.

[SonataArctica]

Само това имам да кажа:

[shmatarok]

Е*ала съм ти и курсовата, и всичкото.
Предадох нещо си там, надявам се да е правилно, иначе за чий седях от вчера до сега да я правя.
И той като ми цъфне в стаята - ще го удуша. Намери кога да ми се прави на ощипана госпожица. И много добре знае, че съм права. Мързел с мързела му. Колко го молих, прави ми се на глух, като си му казах истината в очите ми се разсърди. И още ми се сърди, личи си в погледа му. Пак ме ядоса!

Лягам си и хич не ме грее за никой, ще се наспя и ще си гледам сериалите после.

[Cloud9]

Надеждата води до лудост.

+1

Надявам се много нещата да се подобрят и да не изглеждам вече толкова напразно луда.Аз му викам оптимизъм,но за околните звуча като член на секта.Явно не правя нещата както трябва.То па нали е за сефте.Омръзна ми да бъда подценявана и използвана за изтривалка.така е като си най-младата и на най-долното ниво в йерархията на фирмата.Затова обичам по-малките екипи.То верно че от 120 души тук харесвам цели 5-6,а ако бяхме екип от 5-6 можеше никой да не харесвам,но...не ме бива по статиски.
Пак сънувам кошмари със сватбата.УжасТ!Уж знам че идва,но не се усещам как наближава и как няма да усетя кога вече ще съм надянала хомота.

[weheartiit]

дано не ме лъже,не искам да продължавам да се разочаровам от хората ...
искам да дойде и да ни е хубаво !

[granger]

Пак ме чака път, дано поне седмицата мине бързо и безаварийно.
Иначе никакво не ми е, едно и също тъпо ежедневие.

[JustaLittleKid]

Толкова ми е притесненоооо. Стискайте ми палци да не забия и даже името си да забравя. :д

[girlwithblueeyes]

Ден 5 без него . Ужасно ми липсва

Нямам сили за нищо но за съжаление днес се връщам към нормалният забързан начин на живот„

Искам поне да чуя гласа му за да знам че е добре .

[Niakoitam]

Усещането за безсилие.Толкова познато ми и толкова вече дотегнало.Усещането да искаш нещо,но вътрешно да знаеш,че не го заслужаваш и не трябва да си такъв егоист.Вътрешното питане.Какво ли щеше да стане ако ситуацията беше друга?Ами ако бях по-силен?Ами ако бях по наблизо? Отдалечаването заради обстоятелствата и рутината и разстоянието, при което по-скоро виновни няма и моментните импулси на сближаване.А какво ли щеше да бъде при едни по други обстоятелства?Като цяло ще имам ли възможност да се порадвам поне в малко по-дълъг неспиращ период в този живот?