ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[draid]

Разходих се до Пловдив днес, седнах в една кръчма и изядох един божествен джолан, това определено ми оправи деня.

[JustaLittleKid]

Ой, как ми се иска някои мечти да се сбъднат. Многомногомного <3

Edit: Замислих се за предстоящия бал... как ли ще бъде? За да се чувствам прекрасно, ми трябва компания, просто хора (или човек, хаха), за които да съм важна. Обичам да получавам (някакво по-специално) внимание и имам ужасното усещане, че на бала пак ще се чувствам извън компанията, самичка. Де да знам. Дано да греша.

И се чудя кого точно да поканя у дома (нали там... рода, бла-бла). Със сигурност ще поканя най-добрата ми приятелка от квартала и приятеля й (с нея се виждаме три пъти в годината, но някак... и двете знаем, че можем да разчитаме една на друга)... и може би бившия ми приятел с настоящата му любов. В крайна сметка каквото било-било. Не сме се виждали от толкова много време. Ще се радвам ^^ Още повече, че колкото повече време минава, толкова по-ясно виждам нещата и че всичко май-май си е било в моята малка руса главичка :Д Обмислям да поканя и един приятел, за когото съм сигурна, че ще направи всичко възможно, за да се чувствам добре ^^ Но пък той не е от София и хм, не знам. Ама вече трябва да решавам, че... не остана време. :Д

Много ме е страх наистина за този бал. Най-важното е да се чувствам добре, защото... просто защото веднъж завършвам. Имам си някакви мои... надежди, мечти, представи, обаче си мисля, че нищо няма да е точно такова, каквото си го представям. Затова се опитвам да не искам нищо, просто да се насладя на това, което ще се случи, каквото и да е то. Това е единственият начин да се чувствам страхотно. Мхм.

[alison]

Днес може би за разлика от другите дни съм щастлива - съвсем мъничко. Прегърна ме и ме попита дали искам да отида с него за закуска ...ама пак я обарваше оная кифла-идиотка от другия клас !!!

[tori]

Някво такова ми е тъпо. Не можах да си видя момчето много-много, а ми се ще да го гушкам и да си лежим, лигавейки се. Дейба, тоя човек ми е окупирал леглото, дейба. Като дойде вкъщи, само там седим и асоциалстваме. Даже телефона си не гледам като ми пише някой. Понякога се чудя възможно ли е да обичам някого до степен на пълна и безапелационна мания по него и обсебеност левел 10552968. Ден без да се видим и ми е едно такова тъпо и тъжно. Няма кой да ме гъделичка, гушка, целува. Няма кой да ми прави забележки, че псувам каруцарската като не успея да направя нещо от първия път. Много ми е сладичък като каже „нищо, важното е, че те обичам“ и не ме оставя да си взема дъх от гъдел и хилеж. Все едно вчера ме целуна за първи път и света се завъртя около мен, ставайки син. Почти три години по-късно нещата са си все същите - все така ми трепери под лъжичката от кеф като го чакам да влезе в нас или да се видим някъде. Невъзможно прекрасен ми е.

[leadyflame]

Може ли така да ме разтреперва чак, ебахти тръпката, ебахти чудото. Ще ме влачи с още толкова години... не ми е ясно как ще ми мине.

[pandabear]

пия си кафето, слушам си музика, мисля си за моментите, в които е покрай мен и начина, по който ме кара да се чувствам тогава...денят започва с усмивка (((:

днес ще боядисвам яйца и ще има много красота ^^

[DisappointedDreamer]

Очаквам компанията днес вкъщи. Дотогава, преговарям темите по история, а слънцето навънка ме зарежда с позитивни емоции.

[Jaune]

Сънувах възмездителен тире катарзисен сън!

[Cloud9]

Уф, надула съм се като плондер. Отказвам да се претегля, 'щото ще ми стане лошо от резултата.
Мусайбе. Ма ня'а. Тъпо.
Чудя се дали изобщо да си давам труда да звъня... Или просто да си изляза с новата мръвка, барем малко цуни-гуни ударя.

Пълниш ми душата като те чета ! И аз съм във война с кантара и милия прах хваща,ама кой го кара такива грозни неща да показва.

Взех заплата поне.Разгеле.Сега сме само с месец назад,но така се живее.Не се живее с липсата на отпуск и другите глупости,но това са подробности.Все същата съм като тези дни.Спорим как ще похарчим парите от сватбата.Той иска кола,аз искам екскурзия.че и да остане след време като родя.Изгърмя си куршумите той с тоя телевизор.
Странното е че се женя за човека,който обичам откакто го видях преди 6-7 години.Това е правилното решение,до което стигнахме с много любов и малко размисъл.Живеем заедно и не можга без него.И в същото време ме е страх,защото никога не съм искала да се женя,да съм нечия съпруга и да си сменям фамилията.По принцип да съм с него до края на живота не ме плаши,но защо една халка ме притеснява така?Да не говорим за децата-харесвам ги,но да са чужди.Не съм се виждала да имам деца и това не е само заради това че винаги съм мислела че за мен ще е трудно да забременея.Просто приемам децата като края на живота ми.гадно звучи.Осъзнавам че звучи егоистично.Осъзнавам че ако имам деца искам да са от него,но....Няма да съм щастлива напълно ако съм изцяло сама ,но с хубава кариера и да пътувам много.Но няма и да съм щастлива да съм изцяло отдадена на семейството си ,да съм домакиня и да работя нещо,колкото да изкарвам пари за да ги харча по децата.Няма угодия май...

[AnarchyBoy]

Няма угодия май...

За т'ва си жена..
Нямаше да е интересно иначе..

[♥MATCHO♥]

Сънувах възмездителен тире катарзисен сън!

Ще се радваме, да ни разкажеш след 13:00

[DarkTemplar]

Cloud9, майката му е балaнс между семейните и личните/професионалните задължения. Което не е лесно де.

Добре ми е. Щеше да е перфектно, ако можех да я видя.

[SpiritInBlack]

Друго си е вкъщи. Супер се чувствам без покер. И май по-важното - без пещерняци

[Cloud9]

Cloud9, майката му е балaнс между семейните и личните/професионалните задължения. Което не е лесно де.

Това ми е напълно ясно.Във фирмата ми има много преуспели жени със заплати по 5000 лв,пътуват много-кеф ти Мексико,кеф ти Алпите- и носят невероятни дрехи.Но са разведени всички до една /общо 9/. Това не е задължително да се случва с всички,но е достатъчно голямо число.Просто не мога да съм добра майка и да съм постоянно някъде по работа.А ако ставам майка то искам да съм най-добрата в това. Мечтите не са това,което бяха едно време като бях малка.

А сега те са решили да ми съсипват нервите.майка ми и баща ми ще ме изядат с парцалите,но ми омръзна да мълча и да съм лоша.Говори ми че сме роднини,но нито веднъж не се е държала все едно сме близки,да не говорим че е сестра на баща ми.И то по-голяма.Изисква аз да й се отчитам като има хубаво събитие в живота ми,говори ми за уважение и за браткска обич,но в тежки моменти са ни изритвали като улични псета.Казах й аз хубаво да мълчи,ама не се разбира от дума.Убий глупака с мълчание са казали хората.Но мълчах прекалено много.Призна си че не съм само аз виновна,ама все пак съм по-виновна от щерка й.наглостта на някои хора е безгранична!

[mayaaa]

Ядоса ли се или й омръзна да се опитва да прикрива, това че не ме харесва? Карай, поне е взаимно. Още малко и ще ми се махне от живота. Just keep calm.
Интересно се получиха нещата, малко повече време ще си загубя, но ако си прекараме яко, всичко ще е Ок.

[Wwwooow]

когато си пиша с приятелите му все едно всичко е като преди..
все едно всеки ден си се виждаме с него, ама не е така..

искам да му пиша, искам да говорим, искам да го видя, мнооогоо много много много искам <3 искам той да се сети за мен, искам да му пука, искам да му липсвам, искам да ме обича, искам да ме иска, ИСКАМ

[bloodyF]

Времето ми развали ВСИЧКИ планове.
Бахти простотията..
поне днес ми мина по-бързо, утре с тая нощна само ще видя как е, ама ще я избутам, де
и после заминавам за вкъщи

систъра и тя болна, дано не е сериозно

ейййй, да няма с кой едно вино да пия, ебати

[Dagichka]

Много ме е страх наистина за този бал. Най-важното е да се чувствам добре, защото... просто защото веднъж завършвам. Имам си някакви мои... надежди, мечти, представи, обаче си мисля, че нищо няма да е точно такова, каквото си го представям. Затова се опитвам да не искам нищо, просто да се насладя на това, което ще се случи, каквото и да е то. Това е единственият начин да се чувствам страхотно. Мхм.

и аз така.. чак страх не ме е, но наистина влагам надежди това да е една от най-яките ми вечери и нощи, прекарани извън вкъщи и тн.. първоначално си мислех дори да не пия особено, но като се замисля как иначе ще изтърпя циганските оркестри, дънещата чалга от колите и тоя целия фарс не знам.. добре че след ресторанта засега имам 2 варианта, и двата прекрасни :3 но пък ако пия ще ми дойде на главата и устата да почна да му дрънкам на тоя прекрасник къв е як, не знам кво мога да му причиня, честно, бих го изнасилила хаха :д
днес ми беше тъпо, ама той като ми ги написа тия работи и аз клйдскй :3 но имам адската параноя, че имам кърлеж на врата? дафък дафък, дано греша ;д

[Jaune]

Пак развивам някъв шибан проблем с храната, не е нормално, имам нужда от помощ и никой не ме взима насериозно..

[Hayashi]

Ама че ужасен ден! Да се облека, гримирам и наконтя и да се окаже, че театърът днес е пълен и няма да ходим на постановка. За сметка на това пък за изпита утре следобед все още имам половината материал дори непогледнат.

[SummerRain]

Най-удачната история, която можеш да разкажеш на мъжа, към когото имаш симпатии, е как си имала съмнения, че си бременна...Kill me, please...

[JustaLittleKid]

Имам чувството, че ще се... пръсна. Толкова ми е едно такова... нервно, че почти всичко ме дразни.

Толкова ми е... неудовлетворено. Просто неудовлетворено. Празно. Самотно. Глупаво. Безразлично.

Толкова ми се иска да се случи... нещо. За бога, нещо. Хубаво.

Искам да си помрънкам малко пък. Само дето и аз не знам на кого, затова си го изливам тук :Д

[pandabear]

"Великото е винаги най-просто! Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка и топлината на една ръка." <3

[DisappointedDreamer]

Изтощена и чувстваща-се-не-достатъчно-добра.

Ужасно е.

[tori]

ейййй, да няма с кой едно вино да пия, ебати

А, идвам. И без друго има една половин водка в нас, колко му е?!

Пак развивам някъв шибан проблем с храната, не е нормално, имам нужда от помощ и никой не ме взима насериозно..

Винаги можеш да разкажеш на форума, ние (или поне аз) слушаме. Точно проблемите с храната са ми специалитет.