ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[Jaune]

Цикля си.
Физически - боли ме глава, която почва да минава, но пък тепърва отивам на събиране с роднините, за които нормално говорене значи викане.
Психически - лутам се между агония, носталгия, фрустрация и непукизъм.

[DisappointedDreamer]

15 дни.

А аз все още се чувствам изгубена в някои аспекти.

[Lilanda]

Нещо започва да ме боли гърло.И носът ми е леко запушен.Дано не се разболявам.

Мда..И аз се надявам да не съм болна.

Много ме обиждат тия хора. И то точно по празниците. Откакто брат ми се прибра, само той е важен, мен вълци ме яли..Вярно, че го виждат веднъж на 3-4 месеца за по 10 дена, ама нужно ли е да ме пренебрегват така. И после защо седя по цял ден на компютъра. Дори дядо ми сутринта ме обиди несъзнателно. Чувствам се толкова..ненужна. Добре, че поне брат ми ме забелязва и се опитва да прекарва някакво време с мен, та да знам, че поне някой се нуждае от мен в тая къща.

Снощният сън ме обърка доста. Чудя се дали го включих в съня си заради срещата ни пред църквата онзи ден или причината е далеч друга. Целият ми клас и те двамата-с единия отдавна нямам нищо общо, а другия...вероятно е любовта на живота ми. Знам ли..След всичко, което преживяхме, за да закрепим нашето приятелство и глупавото му цупене не много дълго след това..Може и срещата ни и сърдечният му поздрав да са повлияли някак на подсъзнанието ми. А може и просто да взимам участието му в съня прекалено навътре.

Другата част от съня беше толкова..истинска. Не защото ми се стори реална, а защото съответстваше с реалността. Напоследък като сънувам сънища с Него /демек горе-долу всяка вечер /, той е толкова...себе си в тях. Толкова ме зарадва тази му изненада. И толкова се ядосах на себе си, че го бях овикала мислено преди това. А той беше измислил всичко до най-малкия детайл. Като се събудих и осъзнах, че е било само сън ми стана малко тъжно, но се зарадвах на факта, че той всъщност наистина е такъв.

За завършък...Христос Воскресе! ;3

[JustaLittleKid]

Защо, защо на мен се падна да седна точно тук. И без това мразя семейните събирания, а сега.
.. ръката ми ще бъде посинена, ще оглушея и няма да мога да хапна нищо, щото съм адски гнуслива за такива неща. Пффф.

[Shines]

Чувствам се адскии празничноо и весело ^^ . Майка се справи страшно добре с агнешкото (което попринцип не го обичам особено) и си хапнах едно хубаво мммм.. После ме очакват и домашните курабийки и козунаци . Днес ще има празник за душичката ми ^^. Вкусната храна винаги ме е правила адскии щастлив .

[granger]

ах, развеселявате ме

Иначе ми е чудесно, много чудесно!Времето се оправи и ще излизам с маминка, а после кой знае.
Едно обнадеждено ми е, а и той е толкова сладък...

[babity]

Чувствам се кат' пълно лайно. Пияна съм кат' мастия, мъчат ме дърти болеви, майка ми е в болница....
Искам просто да се свра някъде и да не съществувам. Поне за малко.

[bloodyF]

Изтрезнях, най-накрая.
Чакам си пържолките, салатата е готова, бирата е на масата, време е за великденски обяд
обичам да съм си вкъщи понякога <3 и козунак имаше...


Христос Воскресе!
Радвам се и че изгря слънчице, дано и утре да е така.
А сега дано да ми се обади да се видим, че вчера не успяхме...

[Fisherman]

Наплюскайте се хубаво в името на Христос.

[xoxi]

Чудя се да бъда или да не бъда. Ама май няма да бъда. Не и днес. Утре. Може би.

[kalpazanka]

Такъв апетит ми се е отворил в тези почивни дни, че чак нямам търпение да тръгна на работа!

[baby_baby]

Много ми е жега

няма нищо по хубаво от това да си с семейството си

Христос Воскресе на всички

[AliceSw]

излиза ми се май, вкъщи само седя и ям...ужс..утре ще пътувам...пак

[DisappointedDreamer]

Боли ме глава; не искам да уча повече, но в момента, в който спра, ме обвзема едно чувство на гузност, а после на яд. И после на отчаяние. Ъххх!

[FruckingMonster]

Както на повечето,главата боли.Скуката и мързела са на ниво

[Ivaaaaa]

летаргията ме е обзела напълно. никак, ама никак не ми се излиза, учи, среща с хора, общува. нищо. причерня ми и бях принудена да се поразходя малко. не е истина какви чудеса правят прилепналата пола, небрежната плитка встрани и малко грим за скриване на както казва баба ми 'мъртвежкия' ми вид. егото ми е приповдигнато, ако не кръвното. жалко е, но имам нуждата хората да ми правят комплименти, да ме разбират, да ме уважават, да ме ценят. може би заради това се чувствам толкова самотна. всички са ми твърде чужди.

ъх

[JustaLittleKid]

Днес реших, че е време да започна нещо ново, което да ми достави удоволствие и да ми помогне да погледна на света по нов начин. И затова се заех с цели две неща, хаха, които сами по себе си не представляват кой знае какво всъщност.

Първо, попаднах на едно предизвикателство #100happydays, което ми се стори доста интересно. Идеята е в продължение на 100 дни да се вглеждаш в нещата, които те правят щастлив, като по този начин оцениш това, което имаш. Сложих начало на тези сто щастливи дни с "Easter chocolate" <3

Второ, направих Фейсбук страничка на моя блог и се надявам да стане доста популярна^^. Не мога да се въздържа да не я споделя: https://www.facebook.com/confessionsofapoetess. В нея ще публикувам нови и стари стихотворения, разказчета, есета и всякакви такива глупости. И тъй...

Чувствам се много приятно и <3

[Melodies]

Не оползотворих ваканцията. Нищо не се случи по план. Съжалявам, за което. Скапана съм и без настроение.

[Shines]

JustaLittleKid, поздравления за страничката! Лично аз ще я харесам, защото уважавам много хората, които творят (без значение под каква форма) .

Продължавам да си се чувствам адски празничноо и хубавоо.. Доста курабийки си хапнах (поздравления отново на майка ), сега идва ред да атакувам и козунаците .

[Melodies]

JustaLittleKid, честито! Следя сайта ти и мисля, че определено си талантлива и заслужаваш признание. Ще харесам (по-късно, защото от 1-2 дена имам проблем с фейсбука). Надявам се да продължаваш да го правиш, защото си добра в това. Използваш толкова красиви думи и ги съчетаваш толкова умело. Това го могат само хората, които ги бива и нещо повече - истинските творци. Успех!

[Niakoitam]

жалко е, но имам нуждата хората да ми правят комплименти, да ме разбират, да ме уважават, да ме ценят. може би заради това се чувствам толкова самотна. всички са ми твърде чужди.

Обаче нали се сещаш,че това трябва да е двустранен процес? Защото в противен случай същите тези хора ще се ограничат само до тези дето ти правят комплименти,"разбират те","уважават те", "ценят те", захласват се по прилепналата ти пола,небрежната плитка и малкото грим само докато не ти се мушнат под полата един или няколко пъти Доста хора обичат тези неща докато обаче не започват да се чувстват като носни кърпички,потребни само,когато е необходимо.След това...често остават само по гореспоменатите хора.

[Ivaaaaa]

Някойтам, благодаря ти за включването отново . не разбираш какво имам предвид. ще си го кажа честно - комплексарка съм. имам ниско самочувствие и съм мн неуверена. затова имам нужда постоянно да ми се припомнят някои неща.

[Arctic]

Толкова мразя да се срещам с цялото си семейство. Такова лицемерие просто няма никъде другаде, баси. Всеки гледа да натопи другия, за да се изкара по-..и аз не знам.

Самотно ми е, ама така ми е по-добре.

[Hayashi]

Доста се чудих дали да пиша тука.
Вчера след като отказах със смс и после дойдоха и буквално си ме завлякаха на купона долу си изкарах прекрасно. И си говорихме на около 4-5 езика, защото това е то да си "полиглот" във Франция и да се разбираш със всеки на какъвто език ти заговори. Репликата на вечерта беше, че английският ми е толкова неотразим, че имам акцент като британците. Дали не си изсипах чашата от смях после.

Сега не знам все още дали искам да ми е влюбено или да бягам с 200, защото мряза хората. Изпитвам неопределимото желание да се заключа вкъщи за няколко години като Декарт. И понякога ми коства твърде много усилия да не се мразя.

[JustaLittleKid]

Shines, Melodies, най-милите сте <3 Благодаря ви )))