- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
"О - О.., искам нещо да ти кажа,
Би – Би .., м-м как да го изкажа,
В главата ми е малко разглобено,
Искам само да ти кажа ... теро-реро.."
аз съм луда, сериозно, а тия хора са мега милите, че ме търпят.
Всеки ден нямаща сили за нищо.. трябва да уча, защо не го правя имам толкова задължения и задачки за правене, защоо не се стегна ?!?!
ЛИПСВА МИ, чатовете още са ми толкова смешни,
като ги чета и пак се усмихвам до ушите,
как може да има точно едно прекрасно съзадние там
и то да си тръгне, как е възможно ?!?!
искам само да се сети за мен,
да ми пише,
да ми звънне,
нещо да направи да видя,
че му пука, че иска да има някакъв контакт с мен, искам си гооо![]()
Не е честно просто двама човека, които толкова много да си пасват във всичко да не са заедно, не е честно !!
ИСКАМ СИ ГО(( искам пак да си пишем до среднощ и да си казваме лека нощ през 1 час и после да се сещаме за нещо иии после пак и така докато не се сетим, че утре трябва да ставаме рано...и въпреки малкото часове, които спах тогава се чувствах супер жизнена и отпочинала, а сега .
В мойта сцена на живота,
вече ще си публика,
и от ъгъла ще гледаш,
как ще блестяя..
И аплодират ме, по име викат ме.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=440091 влез...
Явно трайно се е абонирал за моите сънища...
Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи-музика, лъчи. Не искат и не обещават те...
E, РАЗГЕЛЕ! Колетът е в мен!
Пак са малоумници, де, как не се научиха да проверяват адресите точно! После на мен ще обясняват, че трябвало да съм на
разположение!
И ся един свестен нож няма в тая къща, аман, само някой да ми види плачевните опити да го отварям с изтъпена ножица, ще падне на земята от смях. Е, кво, най-много да остана без пръст :Д
Ям лютеница и луканка по токчета и гледам филм! И-д-е-а-л-н-о съм!
Последно редактирано от PinkPan7her : 04-23-2014 на 21:33
Последните два дни прекалено тежки ми дойдоха, не мога повече. Да идва утре и да ми е хубаво вече, нямам търпениее <3
Ох.. първият ми работен ден в италианският ресторант приключи успешно. Колегите са супер якине си усещам краката... поне ще се наспа
Лека
![]()
[img] http://4.bp.blogspot.com/_9XjzP3JBrG...0/Paramore.jpg [/img]
Don't wanna hear your sad songs
I don't wanna feel your pain
When you swear it's all my fault
'Cause you know we're not the same
No, we're not the same, oh, we're not the same
Прекрасно е да пишеш поезия с чаша вино в ръката на балкона. И бездомният котарак да ги прави компания. Сега трябва да се върна към молекулярната биология.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Добре, майка ми ми обра точките за малоумни сънища.Като станах за училище явно и тя се е събудила и ми каза: "Тъкмо сънувах някакъв сън и това, което помня е, че казвах на някакъв човек "Да си видял някъде кокошка да не е свикнала с положението си?"
![]()
А може би пък да не е нужда от почивка, а от някоя бурна вечер с интересен край...
Нещо ми се е разбунтувал корема от сутринта и...добре че съм си в нас днес, а не като вчера из път,че щеше да стане лошо.
И да...все пак ще трябва да разбера какво е усещането да ти режат ечемик без значение дали искам или не.Тия работи мен не ме пропускат.Не е да е като хубавите неща в живота.Дали ще е един или три вече не знам.Двата долни са малки пък и очната лекарка този път и грам внимание не им обърна за разлика от горният ми десен,който си е големичък макар и бая по-малък опреди.Операцията е насрочена за 9ти май по обяд.Тамън 3 дни след именният ми ден.Сякаш най ме е страх от местната упойка,а не от другото.Хем леко ме е страх от инжекции,хем пък явно трябва и да е в клепача.Настръхвам само като си спомня как,когато 2рият от 3те пъти,в който ми вадиха нокт на палеца на крака хирурга заби иглата с упойката в пръста ми за пореден път,при,което аз от бодването рязко трепнах.В резултат,на което иглата излезе от друга част на пръстта ми дето той го беше хванал проби му дупка в гумената ръкавица и му се заби в палеца на ръката,след което опищя целият кабинет,че ако съм бил болен от СПИН съм щял да го заразя.Като че ли аз бях виновен,че е от кьопав,по-кьопав,най-кьопав.Та сега ме ужасява мисълта как иглата може при едно трепване евентуално да попадне директно в окото ми.Дано няма такава опасност....
Нещо гледам на тая страница много сте обладани от моят дух.
И ти си обладана само дето още не го знаеш мухахахаха
Иначе днес не знам какво сънувах,но вчерах сънувах,че ечемиците ще ми се оправят ако си капя от капките дето ги спрях през 1час и останалото не го помня
Niakoitam още не се е удостоил с титлата успешен тълкувател на сънища и просто се опитва най-вече с опита си върху себе си.За чужди сънища рядко се наема да дава предположения тъй като както каза все още не е много успешен, а и няма как да е живял живота на другите за да знае съответните знаци какво им говорят на тях.Също и не е изпитал усещанията и емоцията от техните сънища за да ги сравни с реалността им.Най-вероятно всеки човек индивидуално сам за себе си много по-лесно би се справил с този процес,защото знае живота си от първа ръка и е видял и усетил сънищата си пак от първа ръка.![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
^Хах, това с местната упойка ме разсмя. По-лошо е, ако не те хване. 'Щот е много кеф да ти бият местна в гърлото, да не можеш да дишаш, да не те хване, да повръщаш кръв и да припаднеш в Пирогов. :Д Успех ти пожелавам и горе главата.
Мен мии е домошарно.
И учено.
Оф, трябва да се работи.. после пак на работа.. Дано и остатъка от колектива да е толкова готин колкото вчерашния![]()
[img] http://4.bp.blogspot.com/_9XjzP3JBrG...0/Paramore.jpg [/img]
Don't wanna hear your sad songs
I don't wanna feel your pain
When you swear it's all my fault
'Cause you know we're not the same
No, we're not the same, oh, we're not the same
Спи ми се, изморено ми е и нищо не ми се прави днес.
Добре, че имаме пуканки и телевизор...
Само още 2 седмици и няма повече.
Днес имам супер важна презентация, 40% от крайната оценка и направо не мога да си намеря място. Дано не ми призлее на подума...ама така да мразя да говоря пред хора, просто не е иситина![]()
^ох, това ми напомня, че събота трябва да отида да видя мойте дали са пристигнали, за пръв път ще нося 39.5 номер хаха дано съм ги нацелила, пък как ще ходя на тях е друг въпрос.. JustaLittleKid аз си взех от Саламандър едни високи, 110кинта (ако тогава не бях в шок от друго нещо щях да крещя на майка ми да не дава такива луди пари за обувки, ама ;д) и супеер удобни. и доколкото знам, тая марка правят такива доста удобни и издържливи обувки.
днес съм по-добре, не съм сигурна дали от пмс-то или просто защото съм объркана душа, ама тия кризисни моменти се редуват с някво щастливо и спокойно настроение смесено с ежедневното нервене над проекти и задачи.. :д а навън времето е най-якото.
Как може да има такива олигофрени. Пфф, как се изнервих.
Да вземе, глупакът му с глупак, да включи противопожарната аларма и да вдигне цялото общежитие в 24h. Не е като да се случва за пръв път, но след натоварения ден, който имах, само това ми трябваше. А съквартирантът, горкият, все едно никога не е чувал аларма - щеше да ми разбие вратата, направо на крака ме изнесе долу. Чак го съжалих колко шашнат беше, после ми се извинява цяла вечер. А на мен толкова рязко ми падна кръвното, чак се ядосах на себе си. Повърнах пет пъти преди да заспя отново. Не стига че същия ден станах в 5h да бягам, после бях на работа, следобяд на уни и вечерта на танци, а като за десерт се радвах на униформените пожарникари пред блока. А въпросният "алармаджия", който реши да пробва какво ще стане, ако включи алармата, сега ще плаща 2000 евро глоба за фалшивата тревога - да си тъп не е лесно.
Лудница. Ама то горе-долу всеки ден е така, не знам дори защо се учудвам.
Нямам търпение да си боядисам стаята. Вече съм си избрала цвят, дано да успея в събота, че това ми е единственият свободен ден за този и следващия месец. Буквално нямам време да спя. Вчера се унесох на пейката пред факултета - добре, че никой не забеляза.
А на работа си умрях от смях - един клиент ме направи на французойка и беше толкова убеден, че е прав, трябваше да му повторя поне три пъти, че съм от България, но не мисля, че ми повярвя.
Искаааам да играя покер.
Много.
Едит: "Мелкиадес (...) бил в смъртта, но се завърнал, защото не можал да понесе самотата." Почти в края съм. Книгата е наистина страхотна. *въздъх*
Последно редактирано от x7aZzy : 04-24-2014 на 13:16
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
олИ, какви умни и способни хора в този форон, браво.
чета си кинигата и ми е кеф, ако имаше и кафе щеше да е мед ситуацията.
Добре, че не си изпълних идеята да се прибера и чак след това да ходя на тренировка. Около 20 минути, след като се прибрах, започна да гърми и да вали като из ведро (ся май намаля, но не съм сигурна). За малко се разминах да се прибирам в това време.
Сравнително добър ден. Поне си се успокоих за теста. То не, че щеше да е голямата работа, ама много мразя така. Добра съм по информационни, мога да се оправя във всяка програма, за която сме учили (в някои, смея да твърдя, по-добре от г-жата), мога да направя сайт за отрицателно време... Но защо, по дяволите, ми трябва да го помня всичко това наизуст, до последната запетая?!?! Тоооолкова по-добри са практическите задачи по тоя предмет. Понякога наистина намразвам образователната ни система.
Четири дни на майната си, без никой от познатите ми, дано поне с останалите градове да се наредя, ама... А ако съм с тая патка, просто не знам. Преживява се, ама аз не я искам в един хотел с мен, камо ли да ми е ръководител и да сме в една стая. Нещо ми се струва, че нейните чувства към мен не са много по-различни и то само заради отношенията й с нашата г-жа. Не, че тя е цвете за мирисане, де.
Както и да е, това ми е най-малкият проблем, трябва да спра да мрънкам и най-накрая да осъзная, къде отивам, защото май още не съм. А утре заминавам и трябва някак си да съм си събрала мислите и да не ми е каша от информацията.
Meh.
Ами то поприцип местната упойка където има здрави тъкани трябва да се бие,защото иначе не лови.А ечемика,който се маха оперативно е нещо такова попринцип.Гной обвита в образувала се капсула от съединителна тъкан.Така поне го разбрах.И трябва да се извадят и двете,Иначе в гърлото са ми били два пъти,Като ми вадиха средната сливица, а после и другите две.Сега пак си имам средна,защото вторият път я пощадиха, а тя за разлика от другите две понякога пораства отново.Е,това си беше наистина мъка.Били са ми упойки в крака,слагали са ми по половин сприцовка от двете страни на пръста,правили са ми точковане на пръста.Въпросният случай дето разказах по-горе.Третият път за двата искаха да ми бият местна упойка в гръбнака,но успях да изкрънкам всички да е пълна та беше с газ и абокатор,слагали са ми и три пъти на 2 места по половин спринцовка упойка и във венците.Сега предстои да видя и какво е в клепача, ако разбира се не мажат с нещо,защото четох,че разни хора дето са им правили тази манипулации се притесняват от някакво лекарство,което някои вкарвали,а други не с инжекция в клепача против повторно връщане,защото това било гад и понякога се се появявало апк въпреки,че е изрязано.Та така.Иначе мерси за пожеланието.Предпочитам да ми бяха сложили една пълна.Но никой няма да се навие за по 10 минути, а и в краен случай след 30 минути манипулация трябва да си тръгвам барабар с превръзката.![]()
Последно редактирано от Niakoitam : 04-24-2014 на 14:08
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!