- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
Най-после му се вижда края"Посадих" го в гипс, грундирах стъблото с Ц200, а утре продължавам с оформянето му ^_^ Ще ми е първото такова дърво и нямам търпение да видя крайния резултат!!!
Изморена съм и май скоро ще си лягам. Имам нужда от стабилен, качествен сън.
А ако утре ми остане време да седна и да почета малко ще е направо прекрасно![]()
http://vbox7.com/play:f64c99f309
Шофирай разумно - стигни жив!!!
Толкова ми беше послушен днес, определено ми се реваншира за вчера.
Нещо обаче много странни болки имам... мисля да си легна и да чакам да отминат сами!![]()
cuz I swear, I don't care ... ;]]
като се има впредвид, че сега можех да съм на back2theunity и да се разбивам в неговата компания.. ама все пак, не мисля, че бих го харесала в тая неадекватно-пияна-заляна-напушена страна, все още не сме толкова близки ;д не съм и никога не мога да го разбера тва с алкохола, айде 1-2 бири окей, ама ракии, менти, глупости.. после що си бил загубил апарата в борисовата.. сами си го правите като се обезобразявате на куче, за къв зор наистина не мога да проумея..
та добре ми е, слушам си музика, предциклична съм и си рева от време на време, ама ще мине надявам се хаха
Чудно! Благодаря, че попита. Отивам към копитото #420blazeit
http://www.teenproblem.net/teenid/skatew
I know God is higher than we are, but not higher than we are, get it? (:
who’s gonna stop the war when the same ones who start the war
are the ones who profiteer when they shoot a rocket there it fills up their pockets here
who’s gonna try and stop the diseases when the stockmarket value increases
on their patented medication the vatican’s miseducation turn this planet into patients
who is gonna lead us the right way when all our leaders gone a stray
how long we’re gonna wait for our bright day when it already feels too late...
Единия изпит ми се прееба..
Ама тя ми е толкова мила и нежна цял ден, че не мога въобще да се оплача!
Прекрасно ми е няк'во.. яко такова!
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
В мойта сцена на живота,
вече ще си публика,
и от ъгъла ще гледаш,
как ще блестяя..
И аплодират ме, по име викат ме.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=440091 влез...
Понякога си мисля, че като легна у заспа всички кофти чувства ще станат весели и като се събудя ще съм забравила лошите.
Лека нощ.
дано си изкараме яко и да не е разочарован
липсват ми събирания с приятели ...
Очаква се втората половина от годината да е още по-страхотна. В края на август/началото на септември ще ходя в Германия за около две седмици. Скоро след това се прибира. През ноември ще ходя в Мюнхен за около 4 дни на концерт на Ed Sheeran с приятелки. И разбира се, в тази половина на годината ще стартирам класа, който чакам с нетърпение от... ами от първи клас. :Д
Обичам да пътувам и се вълнувам още отсега. :Д
А днес беше доста спокоен и приятен ден, но като се сетя колко работа имам за утре и неделя...
И к'во събудих се и пак ми е криво. След малко поне ще се налея кафе, ще е първото хубаво нещо за деня.
[img] http://4.bp.blogspot.com/_9XjzP3JBrG...0/Paramore.jpg [/img]
Don't wanna hear your sad songs
I don't wanna feel your pain
When you swear it's all my fault
'Cause you know we're not the same
No, we're not the same, oh, we're not the same
Самота е да спиш върху своето собствено рамо...
Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи-музика, лъчи. Не искат и не обещават те...
Разочарована за пореден път.
Тъпо е когато някой ти даде някаква надежда и после ... ти я отнеме.
Наближааваа и се притеснявам, дано да се справяяя...
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
Станала съм в 4 сутринта а мислех че поне днес ще се наспя .Хубава изненада ни направиха .
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Много неприятно е човек да се събуди изморен.
Цял ден главобол и някаква тежест в цялото тяло.
Най-лошото е, че и замунда не се отваряше за известно време. Добре, че всичко а наред вече.
Денят не е съвсем загубен.![]()
Ракетата се събра и си взе мача. Доволно.
Дано и остатъкът от деня се развие по план.
Welcome to the Jungle...
изтощена съм. в момента преяждам и се надявам довечера да препия. ако не, ще се разходя сама. ободряващо е
Събота е, бях си планирала да се наспя, а се събудих в 4:30 сутринта. Не искам климатика да работи, искам мрежа на прозореца, а наще не дават, щяло да развали фасадата на къщатаСтаята ми е пълна с комари, а аз съм цялата изпохапана... никога не бих си взела къща в квартал с езеро, никога!
Остава точно един месец до началото на „края“, хах. Някакви странни мисли ме налегнаха. Ще ми липсва периодът от живота ми по време на училището. Преди малко разглеждах албуми от първия ми учебен ден в първи клас. Стана ми доста мъчно. На една от снимките бяхме се събрали групичката ни от блока, в който живеех. Сега се сещам колко прекрасни мигове имах с тези хора и колко много исках като пораснем те да бъдат част от живота ми. Уви, всеки пое по свой си път след началото на гимназията. Чудя се дали и те се сещат така за мен, както аз за тях. Е...хубавите спомени също са нещо все пак. Последните пет години в даскало няма да ми липсват. Класът ми е пълно лайно. Или поне женската част от него. Не мога да поврявам, че тези момичета могат да изпитват такава злоба към мен. Както и да е. Изпращане и Концерт. Това ще са единствените събития, в които за първи път от 5 години ще участват всички и то доброволно. Някак лицемерно ми идва всичко, но какво пък толкова: решила съм да се забавлявам и ще го направя, без нерви този път. Момчето, с което седя 5 години на един чин реши да ме попита дали искам да съм му дама на бала. При задаването на този въпрос се върнах няколко месеца назад, когато имах съвсем други представи как ще протече балът ми, кой ще ми е кавалер и тн. И осъзнах, че за това време съм се променила доста. Може би, ако бях старото ми аз, нямаше да приема. Вече две години т‘ва момче изпитва нещо към мен, а в момента дори не ме интересува този факт. Просто прекалено дълго време мислех за другите, а себе си оставях на заден план. Писна ми да го правя, затова и спрях. От около месец и половина се чувствам далеч по-добре. Забавлявам се, правя това, което искам и не се съобразявам с никого. Не влагам по-сериозно емоции в нищо дори и в тези неща, за които уж трябва. Много познати ми казват, че не е редно така, че това не съм аз и бла- бла- бла. Уважавам мнението ми, но така се чувствам свободна, независима. Все едно живея нов живот. И чувството е прекрасно. Mайната му на миналото. В себе си държа само хубавите спомени, които ме усмихват от време на време, а старите гледам да игнорирам.
Най-накрая си получих колета. Днес!
Все пак ги навях и насях снощи, получих дълъг извинителен имейл днес, ама не ми пука - развалиха ми деня адски много.
Днес съм доволна обаче, наспах се, в момента се наслаждавам на Giotto Haselnuss, имам и достатъчно немски шоколад да откарам до другия месец, йее![]()
ауууу, файнали си взех билет за мейдън, тоя път май няма да се развалят нещата *фингър кросЕД*
а дотогава засядам над книжата и някога евентуално може да почета за някой малоумен изпит.
кеф ми еее и обичам.