- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
Толкова драми в тоя форум,че турски сериал трябва да се направи по него. Ама от една страна...може би е по-добре,че се случи така ...
Имам си нова чанта, разходих се е мамата ми, утре ще се видя с приятели и с някои от преподавателите ми - доволно.
maDamn
Ох, не мога!
Ама не съм доволна, бе! Само английски беше, пък отново не съм доволна. Някога в тоя университет ще изляза ли от изпит с усещането "Йес бе, заковах го, по-добре нямаше как да е"? Явно не. ГРРРРР.
Продължавам със статистика, портокалов фреш и слънчево временце!
топя се, мразя го тъпото слънце!
но пък ми е щастливо и слънчево в душата и гледам да не се напрягам с мисълта за тежките 2 дена, които ме чакат ;д
Сеирът е нещо хубаво, дори когато е виртуален.
ше попатовам млако ас
Welcome to the Jungle...
Цирк в големи дози.
Боооолна съм. За милионен път, писна ми просто.
И супервайзерството е голям шит. Не знам защо толкова исках да съм, като всъщност имаш страшно много отговорности и не получаваш нищо в замяна. Карай, поне ще се постарая да съм добра в това.
Ей това е да се загледат по теб и почти да катастрофират.
Тези дни са си само за мен. Събирам сили за мъчителния месец, който се задава.
АХАХАХАХАХАХАХАХАХААХАХАХ АХАХАХХААХ
ох, #нимоа, ве, мойчета
сутринта, когато се събудих, ми беше толкова напрегнато, че не успях и кафето да си изпия, деа...
сега ми е толкова леко, ама не 'щото се изаках
и прекрасно,
и щастливо,
и влюбено, може би?
- нем, по-скоро сексуално-романтично :Д
хванала ме е музата: ще сготвя нещо вкусно и ще търся някаква компания за по бира-две-три
Много приятни хора срещнах днес..^^ Сетих се и за някои стари проекти, които мога да осъществя..;3 Вероятно ще стане лятото де, сега само това ми липсва..Днес разбрах, че лятото ще работя и съм доста доволна..^^ Ще имам възможност да си доразвия италианския и да си упражнявам испанския и английския..Вероятно ще се наложи да използвам и руски де, но с него все ще се оправя..3 години не са отишли на вятъра я..Ох толкова щастлива не съм била отдавна..^^ Малко се скарах с мамето по-рано, но поне всичко е наред..Трябва да се науча да не избухвам толкова лесно или поне като избухна, да обмислям какво говоря/пиша/правя..Потвърдих и тезата си, в която бях почти на 100% сигурна..Много продуктивен ден..Сега ще порешавам малко задачки..;33
много не харесвам мързеливото чувство след сън. и пак не моа се наспя, баси. ш' счупа то3 телефон!
добре ми е иначе. никво притеснение и за двете матури. тва не съм аз. не мога да повярвам, че всичко лека-полека свършва. вече не съм ученичка, дейба.
вземам си хубава вана и след тва се отдавам на моите хора, щото утре ще съм с лицемери :/
мега хипарски се чувствувам. некво ми се излиза НАВЪН сред ПРИРОДАТА
Доволно ми е, чувствам се жива! Флиртува ми се, носи ми се къса пола и високи токчета! Трябва да се уреди тези дни, за момента ще си стоя в леглото със зелена глинена маска по лицето, превързана ръка и упражнение по статистика. Интернетът е пълна гавра, та серията не мога да си изгледам даже. И въпреки това ми е хубаво! Уча се да се наслаждавам на всички периоди и да балансирам.
Доживях и на мен спортът да ми действа добре, хахаха. Пък и да не е от него, има ли значение. ХУБАВО МИ Е!
Изморителен ден в работата. Тези от Варна не знам как успяха да докарат матурите в 22:45, докато Русе и Бургас минаха към 20:00, а са почти еднакви километри. И магистрала имат...24 дни до сесията, *вълнуващ* месец ще да е. Дано не става по-топло, температурите са перфектни.
„Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности."
Тъпо. Не можеш да живееш в миналото и да очакваш нещо (хубаво) да се случи в настоящето. И дори не говоря за себе си. Изведнъж ми просветна, че съм забравила за тоя човек, изобщо не ми пука за него, гледам напред, искам някого другиго. Но проблемът е, че не съм сигурна, че той иска мен. И т'ва ме побърква, щото, нали, за кво се навивам, ако нищо няма да излезе. А не искам да се навивам, ама такава ми е натурата, баси.
Ох, искам просто всичко да е наред с матури/кандидатстване, да си намеря работа и толкова. 5-те кила и момчето ще ги оставя на съдбата.
Днес бях принуден да кръстосвам София неколкократно и да карам в най-големите задръствания точно когато всички се изнасят нанякъде. В комбинация с изненадващата жега налегнала града в последните 2 дни направо се прибрах като от тридневен маратон през планините.