Това ми стана любимата тема във форума.Обожавам да пиша в дневници от малка и това винаги ми е помагало в тежки моменти.по-лесно се споделя с лист хартия,отколкото с хора.Сега споделям с хора,но са непознати и или няма да ме прочетат,или ще ми дадат добър съвет и подкрепа без да си мислят наум че си го заслужавам,защото преди време съм им казала че не харесвам някакви обувки,дето са си купили.Като се замисля винаги съм имала проблем с общуването.Вчера той реши да прочете статия за 13-те признака че до себе си имаш истинска жена и аз бях 12 от 13.Единственото,дето ми липсва,беше че не се страхувам да съм себе си пред непознати и мога да водя лесно разговор с всеки.Аз съм срамежлива,наплашена от злобата на хората и винаги съм с едно наум като се запозная с някой нов човек.И да каже човек че тактиката ми е правилна и не са ме наранявали-не е така.човек не може да живее сам и допуска все някой.И после те те нараняват.радвам се че имам него и че вече не усещам нуждата да съм заобиколена от много хора.Пак се отнесох....