сплескано ми е, боли ме, скапано ми е, депресирано, на моменти щастливо, да фък?
кога ще спре цялата тая въртележка от емоции, чувства и мисли в съществото ми.. дразня се, че не ми пише, пак твърде бързо и необмислено се въвличам в нещо, което надали съществува наистина, а не само във фантазията ми. искам да замина на духовно пътуване, някъде далеч от тук, съвсем самичка само с хилядите ми объркани мисли, аххх.