ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[mayaaa]

Просто не е истина колко МНОГО се мразя в момента... То бива, бива да съм зле, ама чак пък толкова. Още колко пъти ще ми минават едни и същи мисли през главата. Ок, щеше да е добре, ако от първият път си бях взела бележка, а сега какво?! Пак ли ще го забравя след два дни. Аз сама си се набутах, сама се прецаках. То, волята не се изчерпва със спорт, ама много ми беше удобно така... Това НЕ ТРЯБВА да се случва отново!! Оле, мрази си се ся, заслужи си го!

Учене, четене, писане, спорт и режим! Време е да стана най-доброто си аз и да спра да чакам други хора да ми оправят живота/да ме накарат да се чувствам по-добре/специална/красива/интересна.

Това!
И тая не се спря... Какво толкова съм й крива?? Закъснях с ДВЕ минути за автобуса, който щеше да дойде 15 минути по-късно от времето, когато (според нея) трябва да съм там, и то не заради мен, а защото съм предположила, че двете са се разбрали по между си. И освен това, айде върви на майната си! Какво, да съм била изпълнявала само каквото тя ми каже... Да, ама не! Съжалявам много, ама няма да кажа на... ъм... "съквартирантката си" (да речем), "Айде, аз си тръгвам, нищо че няма да се видим много време, оправяй се!" Ааа, ехо, тая за центъра на вселената ли се мисли или какво?? За Бога, защо аз все съм й кривата. Пристигаме ПЪРВИ, въпреки че аз "закъснявам" с по 43 секунди... Ооомфг, ако още веднъж ми се падне това същество... просто не знам. Тя ми се СКАРА, за това, че казах, че една тениска е по-голяма от необходимия размер (просто визуално, най-обикновен коментар) и започна да ми обяснява как мъжките тениски се носили по-широки. И да, наистина ми се караше... Оле, моля те, гръмни се!
Поне си полях fail-а.
А те завършват... И не знам дали въобще ще ги видя повече, освен за отрицателно време през юни.
И все пак ми стана едно такова мило и топло. Накрая винаги някакви дреболии ми стоплят душичката, ама нека! Отивам при него за довиждане, защото скоро няма да се видим с тези хора. Виждам го, че се оглежда и се чуди какво да направи. На път да стане awkward момент, но си казах "няма да се случи това", повдигнах се до го прегърна. Той ми се усмихна, някак си, супер мило и ме прегърна. Сега, може би, за първи път осъзнавам, че тези хора вече не са ми просто непознати. Някак си, беше толкова перфектно. Само кратък миг с приятел, а всъщност толкова много...
Едит: Добре, не предполагах, че са се случили неща за толкова дълъг пост, ама трябва още нещо да не пропусна.
Хората продължават да ме изненадват. Човек, който е почти от две години в групата, а си бяхме разменяли максимум 5 реплики. Както са казали хората, всяко зло за добро. Ако не бяхме толкова малко, нямаше да разбера що за човек е. А той всъщност е невероятен човек, до колкото мога да разбера това от 4 прекарани дни с него. Рядко намирам теми за разговор (по дълги от 5 мин) в малка компания, а с него се получи доооста добре. Учудващо много неща имахме да си кажем, мислеше много зряло, чак се изненадах, не се лигавеше... Абе, впечатли ме. Накарах го да го запозная с други хора, макар и не сега (сега БУКВАЛНО избяга от мен ). Той сам си каза, че не е общителен, само не разбирам защо толкова се страхува от това АЗ да го запозная с хора, след като сам явно не може. (И, btw, всъщност си приличаме по неумението за запознанство и завързване на разговор, въпреки че аз май започвам да се "уча" вече ) Е, обикновено хората са ми благодарни, след като направя нещо такова, така че, надявам се и с него така да стане.
Стана ми малко жалко, че си мислеше, че единствената причина да отида при тях е била, че ръководителката ми ме е накарала. Поне успях да му кажа, че си е било по мое желание.
Сега, като се замислям, може да беше epic fail от към представяне, но удивително много хубави и полезни неща се случиха за толкова кратко време.

П.П. Общежитията са кофти място.