Кофти ми е.
В последните ми такива моменти, когато ми липсва човек, който не мога да имам, не съм била сама.
А сега съм сама и след малко ще се наложи да се вържа за стола май, защото иначе ще стана и ще отида да го видя, само за да го прегърна и да се успокоя.. Не знам как все още се сдържам да остана на едно място и не съм отишла все още.
Може би чувството, че ще ме отблъсне ме спира най-много.
Но знам, че няма да успявам всеки път да се спирам и някой ден ще му кажа всичко в очите веднъж завинаги..
Знам, че няма да го имам, но поне да ми олекне малко.
Липсва ми, искам да го държа в ръцете си..