ем, аре лека ми нощ. дано успея да заспя предвид ужасната болка и луната, която е застанала точно пред мен. добре съм. странно. ако бях Аз отпреди няколко месеца, щях все още да съм със заровена глава във възглавницата и да плача. тя единствено познава сълзите ми, тя единствено ги е попивала. понякога изпитвам неистово желание да облегна глава на нечие рамо и да заплача силно, силно, с глас... не си спомням някога през съзнателния си живот да съм плакала.. на глас. всичко остава като буца в гърлото ми. добре съм. важното е, че имам с какво да се занимавам и къде да насоча вниманието си, макар че с тези очи...малко трудно. намерих утеха. засега. ( :