ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[Niakoitam]

^Oх горкия. По-бързо оправяне ти желая. Още от както говориш за тези ечемици ми е много кофти за теб.

Аз се чувствам изморена. Накупих си някои неща за утре и сега съм капнала от умора. Поне обувки да си бях намерила.

Kurdzhali, I'm coming. ;3

Мерси.
Но така като се замисля въпреки,че си получих тоя път леко сърцетуп и по едно време се усетих,че започнах да треперя като лист под гадното блестене на лампата над отвореното ми почти насила, замъглено от предупоечните капки око и инжекцията отвътре,която беше доста по-дългичка заради големината и единият тон хора от екипа в предоперационната дето бях ,за разлика от миналият път,когато бяхме аз сестрата и докторката и по-големият ечемик беше външен, а вътрешният въпреки,че беше по-голям от очакваното не беше като този.Дали поради тази причина или поради това,че повече време си говорех с докторката и се отнасях този път усещането ми се стори малко по-гадно въпреки,че предишният път поради незнанието какво да очаквам ме беше повече страх. И все пак така като се замисля,се радвам,че поне не бях на мястото на дядото след мен, на който му предстоеше операция с местна упойка на перде,демек да му сменят лещата (затова и не си давам мускулчетата,прекалено висока цена ми се вижда за евентуално просто малко повечеко естетика) И да не дърпам дявола за опашката,дано да ми беше за последен път,но предпочитам десет пъти да ми го правят това отколкото един път да ми вадят сливиците например.Имам си база за сравнение вече И едното и другото са ми го правили по 2 пъти.Дано останалата ми повторно пораснала средна сливица да си и жива и здрава до моят си край