В момента се чувствам неползотворно, безполезно, бездействащо и останалите синоними. Толкова много неща искам да направя, толкова много искам да постигна... И накрая какво? Правя сигурно 10% и то наполовина, недоизпипани. Пфф! Идея си нямам какво точно искам за напред, но или трябва да се стегна или просто ще затъна, като в плаващи пясъци.
Не знам от къде ми се появи това шибано настроение. Денят беше добър. Но... Ох, искам и ТРЯБВА да се стегна, да спра да мрънкам и да се организирам малко.
А той ни подмина толкова грубо. Еми, ок. Аз не съм създадена да му вървя зад задника. Живота си е негов, постъпките са си негови, ама ще трябва да започне да отговаря за тях малко. А ако не му пука, еми, все тая за мен. То и аз съм си виновна, ама повече без мен.
Умирам да отида сама някъде на непознато място. Нещо ми се върти в главата за една "екскурзия" до Асеновград, че поне е близо, ама като знам колко добре се ориентирам не се виждам как ще се оправя с пътуването. А и ще ми е първо пътуване с влак сама и не знам как стоят нещата за билети, какви документи ми трябват, как да си намеря влака дори. Майко, пълна трагедия съм. Ако тук има някой запознат добър човечец ще се радвам да ме просветли как стоят нещата.