- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
За съжаление в малките градчета е така.Ветеринарите разбират повече от добитък отколкото от кучета и котки.Един ветеринар преди време ни беше дал за крака на заека (който си е за ядене де) някакво лекарство с думите:'Абе защо не го изядете?"дето му го влоши още повече.Той пък този заек се оказа корав и като му го спряхме му опаднаха разни костици и понеже ни беше първият не го клахме.Изкара си още много време.А и воденето на ветеринар не зависи много от мен.
Иначе котето както е тръгнало скоро само ще си се евтаназира.Преди половин час ходихме с майка ми да го видим и ми стана много жал.Почти напълно изстинало,не му достига въздух и отвреме наврме си отваря устата като риба на сухо подмяуквайки някой и друг път.Устата му е цялата посиняла,очите са му широко отворени,дишаше почти незабележимо и не реагираше кой знае колко на външни дразнители...
А иначе този предишният ни близо 13 годишен котарак сме го връщали веднъж към живота (предпоследният път) за да му се порадваме още около година и половина като го хранехме със супа и вода с лъжички и спринцовки.Обаче когато му настъпи часа дори и това не помогна.Може би това,че сме от толкова малък град,а и не можем да си позволим кой знае какви скъпи операции също беше решаващо.
И с оплешивяне сме се сблъсквали-микроспория и с влачене на крака и с течове и с леки запушвания,но с увредени венци не можахме...
Последно редактирано от Niakoitam : 07-21-2014 на 13:06
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!