Днес ще ми е тройно критичен ден... Искам да знам... И искам винаги да става на моята. Защо не може, мамка му?! Писна ми от драми, наистина. Искам си го, като преди, да ме тормози, да ме прегръща до задушаване, да ме хваща грубо за задника и да се хили в лицето ми. Не мога да допусна, че е дошъл краят. И то от инат! От моя, от неговия... Ако всичко се оправи, обещавам си, че никога няма да проявявам инат в такива количества. Не, че обвинявам себе си, защото и неговата вина не е никак малка, просто е слаб и не може да се справя с трудностите. Знам, че не е за мен, обаче...липсва ми. Знам, че не е моят подходящ човек, но го искам. Ох, имам нужда да отида на Гребната, без телефон и без мисли. Искам да чувствам онова усещане, че всичко е наред...