Цитирай Първоначално написано от Niakoitam Виж мнението
До голяма степен, но не напълно сам съм си виновен,защото съм слаб и не мога да си преодолея многото страхове.
Бих била ужасно щастлива ако успееш да ги преодолееш и ми разкажеш как.

Точно пиша пост тук как още не мога да си намеря обецата и още малко сълзичка ще ми капне от окото, когато се сещам къде единствено не съм проверила и я намирам ТОЧНО там. Толкова ми е щастливо, че си нямате идея! Няма да я слагам преди да намеря добър златар, който да и оправи закопчалката! Ще я прибера в някое пликче и ще я занеса на ремонт тези дни. Даже може и да и направя другарче някога, знам ли.
Покрай тази случка си извадих поука - не трябва да давам душа на вещите си, защото ако някога нещо им се случи, ставам много тъжна. Всъщност въпросният предмет е пренебрежимо малък, едва се усеща на ухото, а и в ръката. Също не е и никак скъп - самата изработка не е нещо особено, даже е доста простичка на вид. Хората, от които ми бяха подарени украшенията обаче, са безценни и след някакво време вече няма да ги има, за да им се радвам. Бих искала да запазя този си подарък (почти) непокътнат. Долу-горе 7-8 години си се обичахме с обечките преди едната да си хване пътя по-миналата есен. Сега, когато осъзнах, че съм изгубила и другата, ми идеше да ревна от яд.