Пада ми се роднина.Близка при това.Близка само по клоните на родословното дърво.Иначе...за нея не съществувам.Нищо че нося името й,че приличам на нея и че съм добър човек.тя има една внучка и това не съм аз.Има едно дете и това не е баща ми.Два пъти бях на Америка и вместо да пита как съм,жива ли съм и кога ще си дойда тя изразила своето дълбоко притеснение че братовчедка ми е на далеч на почивка в палма де майорка и сега нещо ставало студено та можела да настине.какво й пука-нали ще докарам пари та нашите ще престанат да искат каквото и да е от нея.Не че нещо е дала.Сеща се само за рождени дни и то само за да отбие номера.Идва даже мен като ме няма с по един карамфил и любимия шоколад на братовчедка ми.както и да е-идеята на тая експозиция беше да кажа че ме е страх да не чуе за сватбата и да се появи неканена и ненужна.Ако поканя братовчедка ми,към която нямам нищо против,няма как и тя да не се дотресе.ще дойде след цеременоията,ще ми стисне ръката и ще каже "Ех,кога ли братовчедка ти ще се ожени?Ще бъде хубава булка"