Обичам да си говорим тихичко и да ми казва това, което мисли. Успокоявам се много по-лесно така, вместо да си измисля някакви неща, които няма как да станат, като примерно "О, не се притеснявай, от небето ще ти падне решението". Мда. Защо просто не можем да си говорим така винаги, когато ми/му е гадно за нещо?