Гостуването мина кротко.Заровили сме томахавката,но не прекалено дълбоко.всеки един момент можем да я извадим и да се почнем пак.видяхме се с кумовете и ми се струва че се сближават още повече.той май осъзнава че остава сам и тя винаги ще е до него.тя пък е прекрасен човек.Успяхме да проведем такъв искрен и сериозен разговор.радвам се че точно двамата ще ни кумуват и много се надявам да се съберат.Стига са си играли на недостъпни.А и го дължим-все пак той ни събра нас с мъжа ми.напредваме с времето и на мен вече не ми се занимава с нищо.На работа си е същия кошмар.ще започна допълнителна работа на граждански договор да видим дали поне от там дали няма да изкарам малко парички.Имам нужда от обувки сега за пролетта,макар че ми се струва че още не е време да си прибирам ботите.както и да е,и дрехи ми трябват защото гардероба не е обновяван от доста време.И от козметика имам нужда,ама си чакам заплатата за декември.Тогава ще мисля за харчене.А като сметна колко пари можех да имам ако имах заплата всеки месец.поне осигуровките и стажа ми текат.