Явно на всички ни е празно напоследък.Аз вече не чувствам нищо.От време на време яд пропълзява из вените ми,но това е най-близкото до чувство,което изпитвам.Забравих че скоро ще се женя,забравих че имах мечти и надежди.Той е зает със собствените си болки,страхове и успехи.Не мога да се сравня с това,което в момента се случва в семейството му,но ...и аз съм важна.Поне бях.Поне така си мисля....