Така ме ядосаха, а не беше нещо кой знае какво. Нищо де, набързо си оправих настроението после.
Притеснено ми е за утре. Ако не мина този кръг трудно ще си го простя. Плюс, че след това трябва да ходя на тренировка по най-бързия начин! Обещала съм, че ще стигна на време! После мисля да се наградя и поглезя малко. Само да ми мине този ден и най-после почивка!!
Хващам се как започвам по-често да се сещам за него, как ми е мило да го виждам да се смее. И все пак не мисля, че е нещо сериозно, чакам пак да ми мине мерака.