Точно когато имам нужда някой да ме успокои, че всичко ще е окей, ще се справя и сама.. и когато искам тези думи да ми ги каже някой близък... еми мерси за "подкрепата" да ти кажа направо. Ако иска ще и се поклоня. Аз после съм тая дето все на контра била с нея. Нормално, всеки път като ми казва, че няма да мога, да не мисли, че е приятно бе да е**. Ще кажеш съм от камък. Винаги съм си показвала емоциите, но сега просто експлодирах.. Поне някоя мила дума да беше казала. Не искам да ми помагаш бе да е**. Кажи ми нещо, да ме надъхаш, че ще мога.. цял живот едно и също слушам. Писна ми вече.. искам да се махна възможно най-бързо от тук.. Едничката ми мечта, сега я превръщам в цел, защото не мога да търпя, да си стоя на дупето още дълго. Матурите да ми минат и ще си хвана партакешите и си заминавам при татко. Отдавна не ме беше изнервял човек до тая степен да ме разреве.. Но защо ли се учудвам.. не е като да е за първи път.