Имах нужда от тази разходка. Времето беше страхотно. Бях забравила какво е чувството някой да направи нещо малко за теб само за да те усмихне. Просто някой, който не ти се води никой. Прекрасно е и толкова истинско. Странно е как понякога се оставяме да бъдем заслепени и не обръщаме внимание на тези хора, които всъщност го заслужават най-много. Толкова време този човек е бил около мен, но аз нито съм го виждала, нито съм го чувала. Дълго време се обвинявах и чувствах празнота. Няма да порзволя поредното ми разочарование да ме сломи. Ще продължавам да вярвам, ще продължавам да раздавам обич, и никога няма да съжалявам затова, защото любовта продължава да е Всичко.