- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
Точно в този момент си мечтая да съм на самотен остров без комуникация, пари и... други хора.
When I let go by a day without talking to you, that day's just no good... (
Доста често го имам това чувство.Обичам големите компании и купоните до зори,но винаги след това имам нужда от поне един ден,в който да не съществувам.Просто един ден,в който всички,включително и аз,забравяме че съществувам,забравяме какво съм правила,как изглеждам и въобще все едно не съм се раждала.Да имам време да проумея глупостта си и да събера сили да се справя с нея.И после пак наново.
Вчера една муха се опитваше да влезе в чаша със сок.гонех я,но тя все се въртеше около нея и все се мъчеше да влезе.по-късно видях че тя е успяла да влезе и да се удави в сока.каква метафора-това,което искаме,може да ни убие.заслужава ли си?
не ме тресе депресията.добре ,де,може би малко.Просто съм на прага на големи решения,които ще променят живота ми и това малко ме плаши.Едно е да искаш силно промяна,друго е да направиш първата крачка.Всичко ново е страшно,знам,и този страх не ме е отказал да го направя.Просто не искам пак да се разочаровам.Но това е живота-по-добре да направя нещо ново и да се разочаровам /или да съм много впечатлена/,отколкото да си седя на едно място и да се самосъжалявам вовеки.Стискайте ми палци да се махна от тази безперспективна и неплатена работа и да намеря нещо,което ще ме прави щастлива.