Ей, тоя пусти кекс за втори път го правя и пак на нищо не стана. То тука нито печката ми печка, нито тавите ми тави, ама все пак... Пфу.
Силно се надявам бъдещият ми мъж да може да готви и да обича да го прави, ако не - надявам се да изкарваме достатъчно, че да можем да се храним навън, че ако трябва да разчитаме на моите готварски умения гладни ще си умрем. Ужас.

Видях, че са ми пуснали новата курсова, ама ще я почна в събота. Другият месец по това време вече изобщо няма да ги мисля университетските глупости. Нямам търпение.