Не е като да съм си поставила много цели, а пак мрънкам, че са ми трудни и не знам си какво още. Но ся не ми се мисли за това. Искам да си науча, да се изкъпя и да изгледам няк'ъв филм. Страшно умряло ми е, някак си. Заради времето май.
Ужасно виновно се чувствам, когато игнорирам някого, но нямам правдоподобно извинение. А не бих искала да му кажа: "Съжалявам, уморена съм, не ми се излиза с теб, нищо, че това е единствения ден, в който можем за доста седмици напред." Аз съм ужасен човек... А после ще ми е криво, ако на мен ми го направят. Но айде да игнорираме това за малко, на съм в настроение за анализиране.
Една от две задачи за деня е изпълнена. За другата просто ми се обърка времето, като пропуснахме един час. Разсеяност, какво да се прави.