'Баси драмите около мене. И се чувствам толкова... и аз не знам. Все едно съм аз сама в центъра и някакви групи от хора със своите си проблеми около мене, а аз трябва на всеки да помагам и всеки да разбирам. И точно в този момент се чувствам толкова сама и самотна, че няма на къде. И не говорим за приятели, за щастие хората, които трябва да изслушам, биха ме изслушали, но друг е въпроса аз какво бих искала да им кажа. Има неща/чувства/усещания, които се опитвам да скрия дори и от себе си. И понякога успявам, за малко даже и изчезват, но нали ме връхлитат отново.. И пак и пак, все едно и също, като порочен кръг.
Айде, излях си душата, някак ме връхлетя всичко изведнъж, но до тук. След малко отивам на тренировка и се надявам да оставя емоциите си в тежестите, както става винаги, когато отида там с разбъркани мисли и чувства. Влизам в залата и все едно напускам света за малко. Още една от причините, заради които обичам това място.