Някво такова ми е тъпо. Не можах да си видя момчето много-много, а ми се ще да го гушкам и да си лежим, лигавейки се. Дейба, тоя човек ми е окупирал леглото, дейба. Като дойде вкъщи, само там седим и асоциалстваме. Даже телефона си не гледам като ми пише някой. Понякога се чудя възможно ли е да обичам някого до степен на пълна и безапелационна мания по него и обсебеност левел 10552968. Ден без да се видим и ми е едно такова тъпо и тъжно. Няма кой да ме гъделичка, гушка, целува. Няма кой да ми прави забележки, че псувам каруцарската като не успея да направя нещо от първия път. Много ми е сладичък като каже „нищо, важното е, че те обичам“ и не ме оставя да си взема дъх от гъдел и хилеж. Все едно вчера ме целуна за първи път и света се завъртя около мен, ставайки син. Почти три години по-късно нещата са си все същите - все така ми трепери под лъжичката от кеф като го чакам да влезе в нас или да се видим някъде. Невъзможно прекрасен ми е.