Добре, че не си изпълних идеята да се прибера и чак след това да ходя на тренировка. Около 20 минути, след като се прибрах, започна да гърми и да вали като из ведро (ся май намаля, но не съм сигурна). За малко се разминах да се прибирам в това време.
Сравнително добър ден. Поне си се успокоих за теста. То не, че щеше да е голямата работа, ама много мразя така. Добра съм по информационни, мога да се оправя във всяка програма, за която сме учили (в някои, смея да твърдя, по-добре от г-жата), мога да направя сайт за отрицателно време... Но защо, по дяволите, ми трябва да го помня всичко това наизуст, до последната запетая?!?! Тоооолкова по-добри са практическите задачи по тоя предмет. Понякога наистина намразвам образователната ни система.
Четири дни на майната си, без никой от познатите ми, дано поне с останалите градове да се наредя, ама... А ако съм с тая патка, просто не знам. Преживява се, ама аз не я искам в един хотел с мен, камо ли да ми е ръководител и да сме в една стая. Нещо ми се струва, че нейните чувства към мен не са много по-различни и то само заради отношенията й с нашата г-жа. Не, че тя е цвете за мирисане, де.
Както и да е, това ми е най-малкият проблем, трябва да спра да мрънкам и най-накрая да осъзная, къде отивам, защото май още не съм. А утре заминавам и трябва някак си да съм си събрала мислите и да не ми е каша от информацията.
Meh.