Що ми е такова нервно и празно? Изпитвам няква вътрешна неудовлетвореност. Чувствам се и леко пренебрегната, а точно от тях не го бях очаквала, но май беше ясно, че така ще стане. Интересно е колко бързо от приоритет, се превръщаш в опция... Как да е, пак се позовавам на любимото ми: "И това ще мине." Лошото е, че минава, ама по-хубаво не идва. Уж всичко си имам, пък...що ми е празно? Не ми харесва да ми се провалят плановете, може би проблемът е в самите планове. Май се оказва, че не са такива, каквито искам и май ги саботирам. Интересно! Или не чак толкова... Все тая. Утре ще спя, после ще си облека анцуг и ще се движа безцелно из града. Май пак си правя планове...