кълбо от чувства съм, рутината ми все още не иска да ме пусне, обаче сърцето и обстоятелствата налагат друго.. искам да го видя, да почувствам нещо надявам се, думите са красиви, мога да живея, да се влюбвам и умирам в тях, но реалността е друга.. а тва време, ах ах, защоо не стане слънчево и приятно, леко ме депресира на фона на уж хубавите неща..