Едни въпроси блуждаят из главата ми, заради тях не можах да заспя.
Кофти вечер, започна кофти и свършва кофти.

Никога повече няма да се прибирам сама, от тук нататък ще си прося изпращането докато приятеля ми не се върне, защото то бива, бива страх, ама чак толкова отдавна не е било. За последните 30-тина дни 2 пъти вече става.

Ако това продължава, ще се наложи да водя сериозен разговор. Не ми е приятно да се мъчат да ме въртят на малкия си пръст, защото мога да го счупя много лесно. Само ще си отворя устата и край, но да не сме гадни и разговор ще свърши работата, ако е добро "дете".