Утре ни е изпращането...
По необясними причини ми е страшно тъжно. Никога не съм си харесвала кой знае колко класа... или нещо друго от това училище, но в момента се чувствам много зле, че утре официално се разделям с всичко, което съм търпяла 5 години...
Усещам, едва ли не, някаква тежест в гърдите.
Днес с една съученичка се разкарвахме с колата и по радиото пуснаха Щурците - Клетва. И двете ревнахме. Лигли.
Но само след два месеца с нея ще ни делят над 5000 км. Утре ще ревем и двете. Пак. И после пак.