Днес го изкарах малко, ей така, колкото да мине. И все пак, поне тренирах добре (надявам се). Прибрах се, натъпках се, сега имам чувството, че ще се пръсна, но продължавам да ям черешиииии.
Той е някакъв пълен игнор и го кара сърдито май. Колко да ме дразни напоследък? А като се замисля как му се радвах преди... Жалко.
И айде да ми идва вече, де. Баш за лагера ще ми дойде, 'баси...