Оф, толкова ми писна от нея, че повече не може.
Можеше да ме уведоми по-рано, че няма да ходим. Сума ти планове си развалих. По-добре да бях излязла с него, отколкото да се занимавам с простотиите ѝ. За пореден път ми доказа, че няма никакъв смисъл да се занимавам с нея - исках да сме приятелки, ама явно няма да я бъде. Освен да нареждаме оня идиот, за друго явно не можем да си говорим. И да ми реве за пари и колко бедна била горката.
Изобщо няма да ми липсва даже! Ако можех, още сега бих я изритала от вкъщи, толкова ми е втръснало вече. Какво ли не направих за нея - вкъщи ѝ разреших да живее, пари съм ѝ давала, съвети съм ѝ давала, винаги като ѝ е трябвало нещо съм била там, в отговор дори един разговор като хората не мога да получа. Толкова ми е болно.
И той ще работи цяла седмица. С какъв акъл е взел толкова извънредни, 50 часа нощен труд, ще се съсипе. На 30 часа ми се оплаква как едва се изправя, какво остава 50. Ама тя любовта какво ли не прави... Пфу, ако някой ден изнудвам гаджето си да ходи да се трепе така, за да може аз да си връткам задника наляво и надясно и да рева как нищо не мога да направя, някой по-добре да ме застреля.
Единственото, на което се надявам е тя поне да дойде, както обеща. Ако и това не стане... не знам.

//сори за лиричните излияния, очевидно няма на кого и къде другаде да се оплача