ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[Niakoitam]

Леко се отчайвам от "ентусиазма" на випуска тази година.Направих събитие,еднолично сложих дата,час и заведение,но...някаква пасивност витае.За 2 дни и половина 4ма са обявили,че ще присъстват,един се колебае и един Отказал.Другите...пълен пас.Сигурно още около 30 човека са го видяли на двете места и всеки си трае.Нито недоволства,че нещо не му харесва,нито пък слага една отметка.Но пък се надявам,че това е защото въпросната дата е още далеч и явно хората чакат да видят дали ще могат.Да не се отмятат от думата си и да стане както преди време един прави една организация за една иниациатива и от около 60 обявили,че ще присъстват си беше само той отишъл.Ако е така и просто още изчакват няма лошо.

Иначе пък днес сънувах егати шантавият сън.Режех главите на някакви дракони във въздуха с меч,който им пробиваше трудно кожата.Хвърчаха глави,кръв и тела.Освен да хвана да набедя антибиотика дето пих за окото, на който пише в упътването, че като доста рядък страничен ефект е сънуването на странни сънища.Но пък го спрях вчера сутринта.Шантава работа

Иначе изпитвам някакво усещане на голямо желание да хвана и да я прегърна силно и да не я пусна известно време.Е, и това може да стане някога...евентуално...ако пък е писано... Все пак преди около 2-3 седмици на път за Практикер минахме на има няма и на една пресечка по права линия от тях. Друг въпрос е че тогава вършихме работа до 00:00. Всъщност радвам се за нея.Радвам се ако наистина е щастлива,радвам се че е харесвана и желана,радвам се също и че и се отдават възможности и че се възползва от тях. И така...