Тъпо. Не можеш да живееш в миналото и да очакваш нещо (хубаво) да се случи в настоящето. И дори не говоря за себе си. Изведнъж ми просветна, че съм забравила за тоя човек, изобщо не ми пука за него, гледам напред, искам някого другиго. Но проблемът е, че не съм сигурна, че той иска мен. И т'ва ме побърква, щото, нали, за кво се навивам, ако нищо няма да излезе. А не искам да се навивам, ама такава ми е натурата, баси.
Ох, искам просто всичко да е наред с матури/кандидатстване, да си намеря работа и толкова. 5-те кила и момчето ще ги оставя на съдбата.